„Системата не позволява промяна на статуквото, тя няма нужда от върхове и от изключения, които с времето могат да станат правило“, казва в свой коментар за образованието бившият посланик на България в Русия Илиян Василев. Поводите за подобна теза не са малко, защото проблемите в образователната система са трупани с години, а дълготрайни решения липсват. Промените, ако има такива, са козметични, за да отвлекат за малко общественото внимание от дефектите, но най-често те остават в полето на обществената тайна. Дебат за тях не се води, а разговорите приключват само с констатация, че ги има.

Трима млади българи – Марин Дандаров, Кезим Медев и Мартин Пенчев, отказали да се примирят с апатията и неглижирането им, създават свое сдружение „Лидери за европейско образование“, чрез което предлагат реални промени в системата на висшето образование, които да са от полза за студентите и преподавателите, защото са основният негов двигател. По този повод на 26 септември те организират конференцията EDU 17. Повече за нея ще научим от Марин Дандаров

Конференцията е с цел да покаже една друга гледна точка към образованието - че проблемите са в законодателната база, в структурата на финансирането, в автономията на университетите и ректорите. Докато не започнем да говорим за тези неща, никой няма да им обърне внимание. Поканили сме „Спаси София“, които ще говорят за проблемите на Студентски град и решенията им според тях, проф. Добрин Тодоров, който преди няколко месеца издаде една книга – „Кризата на университетското дело в България“. Поканили сме бившия министър на образованието и ректор на Нов български университет- проф. Сергей Игнатов, който има какво да каже по проблемите на висшето образование. Имаме и панел, в който ние от ЛЕО ще представим състоянието на висшето образование според нас, визията ни как трябва да изглежда то след осем години и какви предложения имаме, които да заработят на момента и да дадат резултат във възможно най-кратък срок. Искаме да започнем дебат върху Закона за висшето образование, методологията за акредитация, финансирането и субсидирането, студентското самоуправление и дейността на студентските съвети.

Конкретните предложения на организаторите са свързани с уреждането на статута на студентския омбудсман, правата и задълженията на студентите да бъдат уредени в един закон, а също и осигуряване на възможност на студентите да заемат работни места в университета по време на своето следване. Така те ще придобият практически опит и знания, които ги няма в учебниците. Обсъжда се да бъде дадена възможност на учащите да избират своите преподаватели и предмети, които учат. Така ще бъдат решени проблемите с посещенията на лекции и упражнения, както и ще се създаде конкуренция между преподавателите, каквато в момента липсва. Ще бъде оценена и ползата от много предмети, които са задължителни единствено по волята на преподавателя. Освен това, от организацията настояват хорариумът от часове в училище по някои предмети да се признава и в университета. Според младежите, висшето училище трябва по-скоро да дава базови умения, които са в основата на различни професии, отколкото специализирани, защото така студентите ще бъдат по-гъвкави и мобилни на пазара на труда. По отношение на проблемите, които учащите имат с някои от преподавателите си, свързани с взимането на изпити, от ЛЕО заявиха, че причината студентите да търпят подобно отношение към тях е, че им липсва инициатива и желание да отстояват правата си. Тъкмо това позволява на немалко професори и доценти да се чувстват безнаказани и да си позволяват да „продават“ изпити.

Необходимостта от инициативи, свързани с подобряването на академичната среда и справянето с нерегламентираните практики в нея, е осезаема и те ще стават все повече. Важно е да получават обществена подкрепа, тъй като всяка една кауза има нужда от време, хора и гласност, за да предизвика промяна.