Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Солените извори край Провадия дават началото на европейската цивилизация

БНР Новини

След 5 месеца активни археологически проучвания изследователите от екипа на проф. Васил Николов вече са убедени, че разкопават останките не само на първия солодобивен център в Европа, но и на първия праисторически градски център, откъдето води началото си днешната цивилизация.  Останките са от 5500 – 4250 г. пр. Хр.

Снимка

Праисторическият комплекс Провадия-Солницата се намира близо до съвременния град Провадия. Състои се от производствен солодобивен център с ямно светилище и селище, укрепено около 4700 год. пр. Хр, с дебели каменни стени и засега неизследван производствен керамичен център. Възникването и развитието на комплекса са пряко свързани с най-голямото и единствено находище на каменна сол от праисторическо време на Източните Балкани. Учените поставят селището и солницата край Провадия сред най-значимите праисторически обекти в Югоизточна Европа. На тази площ от 300 дка археолозите отрили тонове останки от керамични съдове, в които била изварявана естествено солената вода от местните извори. Засега остава загадка къде е бил центърът за мащабното производство на керамични съдове. Още повече, че тогава хората не са познавали грънчарското колело, а са открити останки от съдове с диаметър и височина около 70 см.

Това говори за разностранно производство в рамките на този градски комплекс и дава основание на нас, учените, да смятаме, че сме открили мястото,  където възниква първото специализирано производство в рамките на една земеделско-скотовъдна икономика през петото хилядолетие пр. Хр. – казва проф. Васил Николов и продължава:

Проф. Васил Николов
Солодобивният център край Провадия е най-старият в Европа. Началото му е поставено около 5500 години пр. Хр. Съществува и работи до около 4250 г. пр. Хр. Това е време, през което българските земи се намират в центъра на европейската цивилизация. Една от причините за това са солените извори, превърнати в солодобивен център в Провадия. Днес за нашите съвременници солта не е от голямо значение, даже често им се втълпява, че тя е вредна, но съвсем не е така. Без готварската сол не е възможен животът на човека, а и на животинския свят изобщо. Но за древните земеделци и скотовъдци добиването на сол е огромен проблем. В средата на VI хилядолетие населението в Европа се увеличава и проблемът се изостря. Група хора от днешна Южна България преминават Стара планина и се заселват край солените извори при Провадия.

Върхове на стрели на 5000 години
Подобно находище другаде няма върху огромна територия – от Карпатите до Бяло море. Хората се заселили около изворите специално, за да произвеждат сол. В началото те изваряват солта от солените извори. Технологията е първата по рода в Европа, открита тук от първите заселници. Използвали керамични съдове, които поставяли в пещи. Проучили сме такова жилище, строено 5500 год пр. Хр. Една такава пещ е давала не повече от 25 кг суха сол за едно зареждане. Около 300 г. по-късно, след като необходимостта от сол се увеличава, те измислили нов вид съоръжение и занесли производството до солените извори. Това са вкопани в земята овални съоръжения, подобни на тесни коридори. Там са окачвали керамични съдове със солен воден разтвор. Под тях поддържали постоянен огън. Така, в зависимост от големината на съоръжението, са получавали около 200 кг сол от едно зареждане на съдовете. Технологията непрекъснато се усъвършенствала, до момента, в който готовата сол била изпичана в пещи до получаването на солено твърдо тяло. Фактически тези солни кюлчета представлявали първите пари, които се разменяли срещу стоки и услуги в Европа. Убедено можем да кажем, че солницата край днешна Провадия е била първият монетен двор на Европа.

Богатството на предприемчивите жители в праисторическите времена обаче не останало незабелязано. Тяхното селище станало обект на редица вражески нападения, което пък наложило изграждането на масивна каменна стена, с което от Провадия води началото строителството на защитни укрепления. И още от проф. Николов:

Крепостната стена
Първото каменно укрепление е построено тук някъде около 4700 год. пр. Хр. Представлява каменна стена с ширина около 1,20 м, но две последователни земетресения са я унищожили. На нейно място издигнали нова, изключително масивна широка 6 м стена. Удивителното е, че е била градена с принципите на строителството от бъдещето. Това ни води до заключението, че тъкмо тук се е зародило крепостното строителство. Височината на стената била около 5-6 метра, което говори, че хората имали богатство, което да бранят с нея. Освен това са имали с какво да платят, за да бъде изградена тя.

Разкопки на укрепеното селище
В селището живеели около 500 души и имали двуетажни къщи. Занимавали са се само с добив и разпространение на сол, което е било много трудоемко. Но благодарение на солта са имали възможност да наемат строители отвън.

Туристическата площадка за наблюдение
Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30

Почетоха паметта на жертвите от концлагера в Ловеч

С шествие-поклонение и панихида за 35 път бе отдадена почит на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч. Шествието тръгна от центъра на града и стигна до каменната кариера, където от 1959 до 1962  г. е бил лагера. „Сърцата ни са..

публикувано на 23.03.24 в 16:58