В своята многовековна история етрополският манастир „Св. Троица“, наричан още „Варовитец“, пази светли страници, изписани от калиграфи, изрисувани от изкусни художници. Тук преди стотици години се е развила и процъфтяла една от най-продуктивните книжовни школи по българските земи. Скрит дълбоко в гънките на Етрополския Балкан, той и до днес е притегателен център за миряните. Манастирите в България през Средновековието и ранното Възраждане изпълняват културно-просветна функция. Те са крепости на българския дух и книжовни школи, обяснява доц. д-р ХристоТемелски от Църковно-историческия и архивен институт. С него разговаряме за възникването на светата обител, за книжовната и калиграфско-художествена школа към нея.
За съдбата на манастира по време на османското владичество доц.Темелски казва:
Старият средновековен манастир от 1158 г. по време на завладяването на България от турските орди е бил разрушен. Изглежда, че още в следващия век е бил възобновен с помощта на населението. Известни проблеми има по време на кърджалийските размирици, когато е нападнат и ограбен. Като цяло манастирът се е запазил и няколко пъти е възобновяван, благодарение на етрополските първенци, които са били доста влиятелни.
Днешната църква датира от 1858 г. Как в условията на османско владичество е бил построен толкова впечатляващ храм?
След Одринския мирен договор от 1829 г. започва ерата на Танзимат, т. е. на реформи в Османската империя. Издават се два големи реформени акта. Единият е Гюлханският хатишериф. С него се дават доста права на християнското население и му се разрешава да обнови църквите и манастирите. Подобно е положението и с Етрополския манастир, обновен през 1858 г. Игуменът, отец Емил, намери два османски документа. Единият е султански ферман от 1858, с който се разрешава етрополското население да възобнови манастира. На другия са изписани три позволителни за частично обновяване през 1832 – 33 г.
Доц.Темелски продължава с подробности за църковната утвар, стигнала до наши дни:
От старата църква, която се предполага че е от 1158 г., когато е основан манастирът, има два напрестолни сребърни кръста с ктиторски надписи, които са в неизвестност. Първият е изработен 1492 г. във Враца от майстор Иван Янов и подарен на манастира от поп Стоян от с. Хърлец. Вторият е изработен в края на XVI в. по подобие на първия от майстор Мавродия Драголинов от с. Камено поле.
В наличност е сребърна мощехранителница (горе), изкована от майстор Бойчо от Етрополе „в лето 1753“, позлатена от тамошния катинчарски еснаф, с надпис: „кивотът съдържа мощите на Св. Безсребърници Козма и Дамян“. За запазения сребърен потир никъде не се споменава. Той е от 1786 г. и е от неизвестен майстор.
Запазена е олтарната врата на стария иконостас с ажурна дърворезба и храмовата икона „Старозаветна троица“ от 1538 г. (вляво) Майсторът зограф се е подписал Недялко от Ловеч. Тя се съхранява в експозицията на Централния историко-археологически музей в София. Църквата от 1858 г. не е била стенописана. През 2007 г. манастирът претърпя цялостен ремонт. Храмът бе изографисан по проект на доц. Сашо Рангелов от факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет.
Снимки: Светлана Димитрова и etropolskimanastir.etropolebg.com
В разгара на туристическия сезон, пещера "Магурата" посреща средно между 1000 и 1500 души на ден. Природната и археологическа забележителност, разположена недалеч от град Белоградчик , е с колосални размери и наподобява подземна катедрала. Туристите..
Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на..
Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..
Облачно
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно