Успешен човек е онзи, който намери своето призвание, и то съжителства в щастлива хармония с личния му живот. Такъв успешен човек е Ивана Кълвачева, която със снимките си закачливо намигва на хората и изписва на лицата им усмивки, дори в най-навъсения ден. През 2001 г. Ивана заминава със съпруга си за САЩ. После се мести в Париж, където живее и днес. Животът в чужбина започва от нулата. Той я научава на много неща, включително на това:

Че трябва да разчиташ само на себе си и на най-близките си, и че човек може да се справи с всякакви положения.

Ивана с любопитство опознава света, но България за нея – това е младостта и детството, и винаги с удоволствие се връща у дома. Отбелязва, че страната бавно се променя към по-добро, но има още какво да се желае:

Виждам, че културният живот се развива. Има много концерти, театрални представления… Но това, което липсва, е уважението към институциите, толерантност у хората към чуждото, въпреки че сме отворени, че сме в европейската общност. В САЩ и Париж (не мога да говоря за цяла Франция) има всякакви култури и аз съм свикнала, на мен това не ми прави впечатление. Но забелязвам, че все още има много хора в България, които имат негативно отношение към различните. Разбира се, това не се отнася за всички, тъй като има и много космополитни българи.

В динамичния начин на живот Ивана намира своя формула за приспособяване към ежедневието, когато се мести в поредната държава:

Идвайки в България, или отивайки в САЩ или Франция, живея така, все едно никъде другаде не съм живяла. Влизам в средата, в която съм, и се старая да виждам само хубавото. Това е моят начин на самосъхранение, защото по природа съм много носталгичен човек.

Хуморът, иронията, различният поглед към нещата са тези, които ни помагат по-лесно да се справяме с проблемите си, а и ни предпазват сами да не си ги създаваме. И именно хуморът, иронията и различният поглед към нещата правят снимките на Ивана толкова нейни, неповторими и привлекателни. В България тя работи като манекенка, обожава сцената и светлините на прожекторите, работата пред фотообектива. После открива, че и зад обектива е не по-малко интересно. Тя хваща фотоапарата преди двайсетина години и повече не се разделя с него. Успява да предаде в снимките си усещането за сценичност, въпреки че, както признава: Ние с обектите се срещаме. Аз вървя, нещо ми хваща окото, спирам и снимам. И допълва: 

Аз не се задълбочавам технически във фотографията. По-скоро документирам това, което виждам. Посланието ми е да забелязваме детайлите. Случвало ми се е приятели французи, които от десетилетия живеят в Париж, да ме питат: „Къде намери това“? А аз им казвам: „Тук, в квартала“. Животът ни е толкова забързан, а ние – вглъбени в проблемите, че не виждаме какво става около нас – детайлите, красотата. Ставаш сутрин, тъжно ти е, студено ти е. И изведнъж виждаш, например, някаква сграда, която не е нещо особено, но е осветена в подходящ ъгъл. Тези дребни неща могат да ни извадят от ежедневните проблеми.

Понякога Ивана прекрачва границите на фотографията и тогава от снимките се раждат кратки провокативни истории, които тя пише в десетина реда и публикува в блога си:

Винаги съм гледала хората с интерес. В автобуса, или когато в светлините на прозорците виждам, какво се случва в различните апартаменти. Представям си, какво е станало между тези хора, как живеят. Историите ми се раждат, когато преглеждам отново някои снимки. Замислям се, как би могла да се развие ситуацията, хваната с обектива. Например, една снимка на витрина с три манекена-деца. Едното е нормално, с главичка, ръчички, краченца. Другото няма главичка, но има ръчички. Третото има врат, но няма ръчички. Не знам, защо така са ги сложили. Но, в крайна сметка, не съдя глупостта на аранжора, а виждам хумора. Представете си, ако се раждахме така – първо тялото, а после чакахме да се оформят главата, ръцете, краката… И ето тук, едното дете вече се е оформило, скучно му е и чака да се появят главите на другите, за да има с кого да си приказва.

С галерията от снимки на Ивана Кълвачева се надяваме да вдигнем градуса и на вашето настроение! Не забравяйте да се вглеждате в детайлите, приятели! Често най-неочакваните неща и ходове, както и хуморът, са тези, които разплитат най-сложните житейски възли!