Първи ноември е общобългарски празник за възпоменание на далновидните българи, превърнали се в духовни водачи на нацията. На тази дата почитаме делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете ценностите, морала и вярата на народа ни. Празникът е наречен Ден на будителите, а думата „будител” има санскритски корен – буда и означава зрящ, буден. Денят на народните будители има почти 110 годишна история. Инициативата е на учителите от Пловдив, които се събрали и решили, че в деня на Св. Иван Рилски Чудотворец ще честват и Празника на възрожденските будители. Актът им бил своеобразен протест срещу забравата на големите личности от Предосвобожденска България. Тогавашното Министерство на просветата възприело инициативата от Пловдив и я наложило в цялата страна. Трябва да се отбележи, че Денят на народните будители възниква в тежко време на духовна разруха и национална покруса след Първата световна война. Мечтата за обединение на всички българи в свободна и благоденстваща държава токущо се била сринала, а това вещаело разпад и униние на нацията. В такъв момент народните водачи потърсили упование в примера на най-тачените личности от миналото, които със силата на мъдростта и словото извели народа от мрака на безпросветните времена и чуждото подтисничество.

Днес живеем в технологичен свят и лесно можем да се загубим в необятното море от информация. Затова пак търсим примера на хора, които можем да наречем съвременни будители. Те са личности със сетива за стойностните неща в живота ни. Хора, които не се изкушават от парите и славата, а показват привързаност към род и родина. Съвременните будители няма да откриете в шумната тълпа по улиците и площадите. Те говорят ясно и смислено, в очите им проблясва сълза, когато рецитират патриотични стихове. Най-много опит черпят от книгите. Искат да предадат интереса към знанието на останалите.

Такъв искрен будител от ново време откриваме в читалището на малкото карловско село Кърнаре. Повече от 30 години Ана Вълкова прекарва времето си в библиотеката. Повечето деца там буквално са израснали с приказките, които тя им чете всеки ден. Самата Ана Вълкова казва, че Кърнаре е европейско село, защото има всичко и най-вече прекрасни учители.

За съжаление сега все по-малко хора четат и дори по-големите деца сричат. Това е масово явление, защото предпочитат да се занимават със смартфоните и таблетите. Аз всеки ден, особено през ваканцията, събирам децата в читалнята на библиотеката. Винаги намирам време да им почета книжка. Карам ги сами да четат на глас, правя диктовки и после проверявам грешките. На някои това им изглежда страшно, но като видят, че на никого не се карам, се успокояват и идват при мен с желание. Също така решаваме задачи заедно, уча ги на таблицата за умножение. Често организирам разходки до местни природни и исторически забележителности. Разказвам за историята и личностите от нашия край. Така и за мен времето не е загубено, защото съм сред деца. Всички ме чакат точно в 13 ч. пред библиотеката, за да започнем с нашите занимания. Не мога да си представя, че децата ще дойдат, а читалището ще е заключено, затова не излизам във ваканция през лятото.

Ние, читалищните дейци, сме хора, които дават всичко от себе си, за да има живот в общността, за да повдигнем духа на този заспал народ, казва Ана Вълкова. И тази година Денят на народните будители предизвиква у нея размисъл за младите хора и тяхното възпитание.

Аз съм много възмутена от навлизането на един не български и не православен празник, този Хелоуин. Даже го ненавиждам, когато разбера, че в някое училище правят маскарад, вместо да празнуват Деня на будителите. Ние, българите, имаме прекрасен празник през пролетта, Сирни заговезни, когато можем да се маскираме – от бебенца, до възрастни и всички да сме заедно. Тук в Кърнаре традицията е жива. Палим голям огън и около него минават маскирани кукери в овчи кожи. Този празник си е наш, български, а какво ще правим ако заменим обичаите си с чужди?