Крепостта Кокалянски Урвич се намира на стръмния десен бряг на река Искър, в Лозенската планина. В този район реката образува живописна извивка около висок рид по пътя София-Самоков, над който още личат останки от каменните стени. Крепостта със своя храм „Св. Пророк Илия”, заедно с Урвичкия и Кокалянския манастир, формират манастирски комплекс, който е част от Софийската Света гора. Мястото е свято и било много посещавано от християните през Средновековието.
Предполага се, че крепостта е строена още по времето на хан Крум, който присъединил тогавашния град Средец към България. Споменава се обаче най-често през XIII-XIV век по време на Втората българска държава, във връзка с продължителните битки срещу османските нашественици.
Много легенди знае местното население за крепост и манастира „Св. Пророк Илия“. Те разказват, че съкровището и библиотеката на цар Иван Шишман били скрити в този непристъпен район. Според историческите сведения, през 1371 г. тук се разразила тежка битка с османските нашественици. В нея загинали много воини и един от българските престолонаследници.
Първите проучвания и заснемане на манастира в днешно време, както и връзката с патрона на манастира – Св. Пророк Илия, прави проф. Димитър Овчаров. През 70-те години на XX в. са намерените фрагменти от евангелски сцени от стенописите в крепостният храм “Св. Пророк Илия”. Те са реставрирани парче по парче и са в прочутия Палеологов ренесансов стил. Сходни са с тези от Боянската църква край София.
От 2012 г. насам върху руините на средновековната обител се правят редица целенасочени проучвания. Идеята на археолозите е след пълното заснемане на останките манастирът, църквата и околните сгради да бъдат изградени, а мястото отново да бъде притегателен център за туристи и поклонници. Вече има идеен проект и всичко ще е съвсем достоверно. Манастирът ще се вдигне изцяло, с втория етаж, с дървените тераси и чардаците – казва археологът Филип Петрунов от Националния исторически музей. Той, заедно с екипа си, осми сезон работи за детайлното проучване на разрушените сгради. И още от Филип Петрунов:
Дори възнамеряваме да разработим каталог на крепителните елементи, тъй като имаме огромно количество железни клинове и пирони, събрани от цялата територия, на която е бил манастирът. Постепенно се върви към цялостна реконструкция, която вече не е хипотетична, а съвсем реална. За достоверност се опираме върху вида на сградите на други, запазени манастири от същото време. Възстановката е единствения начин да се запазят градежите на един толкова важен за историята на България и на Европа манастир.
За мен не е от значение самият предмет, до който се докосваме при разкопките. По-важна е информацията, която той ни носи, за да възстановим и добием представа за начина, по който предците ни са възприемали света и живота преди столетия – продължава разказа си археологът Филип Петрунов:
В руините на манастира намираме множество предмети, които разказват за бита на тези монаси и гражданското население от близките села. Тук са се извършвали богослужения, църковни ритуали, бракосъчетания, погребения. От западната страна на църквата разкрихме останки от прекрасен кухненски блок с две големи помещения – трапезария и кухня. Трапезарията е 12 м и е с голямо огнище на пода. То е могло да затопли всички помещения и всички да се чувстват уютно. Тази трапезария е била отделена със сухо помещение с пейка, в което да могат монасите да си почистят обувките, преди да влязат в кухнята. Това е мястото, където след молитва всички са вечеряли в тишина и размисли.
Снимки: bg-zabelejitelnosti.blogspot.bg
В осмата неделя след Възкресение Христово отбелязваме един от най-важните празници за християнството – Петдесетница. В този ден Светият Дух – Третото Лице на Светата Троица слиза на земята, за да осени дванайсетте апостоли, събрани на молитва..
Всяка година в съботата преди големия християнски празник Петдесетница Църквата отбелязва втората за годината Задушница, която народът е нарекъл Черешова задушница, защото винаги съвпада със сезона на черешите. В календара на Българската..
България продължава да бъде единствената европейска страна, която няма мемориал за жертвите на тоталитаризма. Този срамен факт, белязал като дълго нелекувана язва съвременния статус на обществото ни, за поредна година беше припомнен на 1 юни, когато..
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син..
При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от..