В една от най-големите котловини на Родопите – Чепинската, на труднодостъпен връх се издига средновековната крепост Цепина. Археологическите й проучвания започват през 1960, а няколко години по-късно – през 1966 г., е обявена за недвижима културна ценност от национално значение. Според археолозите, районът е бил обитаван още от края на V хил. пр. Хр. Историкът Величка Мацанова обяснява, че за разбулване тайните на Цепина от особена важност са писмените сведения от XII-XIV в.:

Важно значение като документ и извор има дарствената грамота (сигилий) на деспот Алексий Слав, посветена на мелнишкия манастир „Св. Богородица Спилеотиса” (Богородица пещерна) от 1220 г., пазена във Ватопедския манастир на Атон. В нея той споменава, че премества столицата от Цепина в Мелник. Така тя остава негова лятна резиденция.



За съществуването на стара крепост и манастир на Цепина пръв пише Стефан Захариев, виден възрожденски деец, книжовник и краевед в своето „Описание на Татар-Пазарджишката кааза”, 1870.  Към крепостта проявява интерес и руският езиковед и историк Полихроний Агапиевич Сирку от Санкт Петербург. В една от църквите на крепостта открива олтарна врата и мраморни релефни икони на апостолите Св. Св. Петър и Павел, които днес са изложени в Ермитажа.

За това какво е представлявала крепостта, чиито руини свидетелстват за богат живот в миналите епохи, Величка Мацанова разказва:

През I хил. пр. Хр. Северозападните Родопи са населявани от тракийското племе беси. Те превръщат скалистия връх в светилище от открит тип. Разкрити са няколко култови огнища (есхари), където бесите са извършвали религиозни практики. Откритата зооморфна и антропоморфна пластика и керамика, свидетелстват за разнообразната религиозна дейност и духовен живот на това тракийско племе.



В края на IV в. (396 г.), последни от тракийските племена, бесите са християнизирани от епископ Никита Ремисиански. На мястото на светилището е издигната трикорабна християнска базилика, от която е запазен средния кораб и абсидата.



Към нея в продължение на два века (V-VI) се обособява манастирски комплекс, обслужван от над 26 жилищни постройки.



Религиозната дейност е документирана от редица артефакти. Интерес представляват оловната ампула за светено масло с образи на светци и монограмният печат на патриция Тома. До идването на власт на цар Калоян (1197-1207), Родопската област е в границите на Визинтийската империя. Тя преминава в пределите на Българската държава след победата му при Одрин 1205 г. и превземането на Пловдив. За управител назначава родственика си севаст Алексий Слав – една от най-забележителните личности в българската и балканската средновековна история. След смъртта на цар Калоян и узурпирането на властта от Борил, Алексиий Слав се обявява за независим владетел на Северозападната родопска област със столица Цепина, която превръща в укрепление.



В цитаделата е разположен владетелският замък – с отбранителна кула и представителна постройка с подземни водохранилища (щерни).





Във вътрешното градско ядро деспот Слав изгражда две крепостни църкви със стенописна украса и подова настилка от тухли с изобразени врязани кръстове.



Цепина се развива като главно средище на административния, стопанския и духовния живот в Северозападните Родопи – с добре развити занаяти и търговски връзки със съседните страни.

Според Величка Мацанова през многовековното си съществуване крепостта не е превземана, а самите византийски хронисти са я характеризирали като „много добре укрепена“ и „напълно непревземаема“. Цепина и до днес продължава да крие своите тайни, защото теренът е изключително труден, с голяма денивелация. Непроучени остават локализираните казармени помещения. Но най-важните структури от Късната Античност и Средновековието са проучени и консервирани.

В подножието на хълма, на който се издига крепостта, има информационен център с музейна сбирка. В нея е представена историята на крепостта и на археологическите проучвания. Експонирани са и различни артефакти, които говорят за бита и живота на населението през различните епохи.

Снимки: Светлана Димитрова