Политическите наблюдатели в София маркираха през последните дни необичайна активност в българско-италианските отношения. На 9 и 10 ноември зам.-премиерът на правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева беше на работно посещение в Рим и разговаря със своя колега Анджелино Алфано, а вчера премиерът Бойко Борисов направи еднодневна блиц визита във Вечния град, където беше посрещнат с почести в двореца Киджи, сградата на италианското правителство, от лидера на изпълнителната власт Паоло Джентилони.
Този своеобразен български „десант” на Ботуша беше случайно съвпадение в работните календари на политиците или сверяване на часовниците между София и Рим на двустранно ниво и в контекста на ЕС? Случайните съвпадения в такива случаи са малко вероятни. По-вероятно е заключението, че Захариева и Алфано подготвиха почвата, а Борисов и Джентилони съгласуваха позициите по някои важни за двете страни въпроси.
Един от тях логично е предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина 2018-та. „Италия е редом с България и ще я подкрепя по време на нейното председателство”, заяви Джентилони на съвместната пресконференция с Бойко Борисов. А на Екатерина Захариева Анджелино Алфано каза, че „приоритетите на българското председателство са и наши приоритети, можете да разчитате на нас във всяка ситуация”.
Един от тези приоритети българските и италианските политици коментираха в детайли - присъединяването към ЕС на страните от Западните Балкани. Българският премиер Борисов отбеляза, че по този въпрос трябва да се извърви дълъг път, тъй като предизвикателствата в региона са свързани с развитието на инфраструктурите и с проектите за транспортни комуникации като например Европейския коридор 8. „Този проект е изключително важен и предлага възможности за инвестиции от страна ЕС”, допълни Борисов. Италианската страна изрази пълна подкрепа за това добро намерение на България.
Външните министри, а след това и премиерите на България и Италия, обсъдиха и уточниха също позиции по един чувствителен въпрос – миграционния поток от Близкия изток и от Северна Африка към границите на двете страни, които са и външни за ЕС. Бойко Борисов беше категоричен – европейската дипломация по този въпрос не бива да е пасивна както досега, а трябва да оказва ефективна помощ на Рим и София. Но българският премиер не се спря дотук. По думите му, Италия харчи прекалено много пари за създаването в Либия на центрове за приемане на бежанци и мигранти, но тази политика няма бъдеще. Рим би трябвало да действа като София, да ограничи икономическата миграция и да засили възпрепятстващите мерки по границите си, които са външни за ЕС.
Българският външен министър и премиерът споделиха със своите италиански събеседници и готовността на София да влезе в шенгенското пространство след като е изпълнила всички технически изисквания за това. И по този въпрос получиха безрезервно „да” от страна на италианското правителство.
Колкото до двустранните отношения, по време на разговорите в Рим стана ясно, че те са в постоянно положително развитие във всички области. Само един пример, традиционно Италия е в челните позиции сред търговските партньори на България. Според статистическите справки, българският износ за Италия през 2016 година възлиза на два милиарда и 170 милиона евро и превръща италианския пазар във втори най-голям за българския експорт след Германия. В същата година, отчита статистиката, България е внесла стоки и услуги от Италия за два милиарда и 67 милиона евро, което нарежда италианския внос в страната на трето място след Германия и Русия.
И накрая една пикантна нотка. Според кулоарните клюки, по време на посещението на Бойко Борисов в Рим, италианските домакини били наложили категорично „но комент” по въпроса за провала на адзурите в квалификациите за световното първенство по футбол в Русия. В реванша на свой терен, в Милано, италианският национален отбор по футбол не успя да вкара гол във вратата на шведите и така отпадна за първи път след 1958 година от световно първенство! Позор и национален траур за феновете от Ботуша.
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
В събота облачността над по-голямата част от страната ще бъде значителна и главно в централните и източните райони от Северна България ще има слаби превалявания от сняг. Разкъсвания на облачността ще има през деня над Западна България. Ще духа слаб, по..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен..
В последния брой на предаването за 2024 г. се опитваме да узнаем как българската традиционна култура пленява чужденци и сплотява българи зад граница..