Едно от основните неща, което ни мотивира, е, че много често се спекулира с българската бойна слава. Искахме да я покажем такава, каквато е и да възстановим скъсаната връзка между личността на българския войник и проявената от него храброст на бойното поле. Без разбирането на това, какъв е българският войник и защо е извършил всички тези чудеса от храброст, трудно можем да разберем какво е българската бойна слава.
Желанието на авторите да възкресят спомена за хората, отдали живота си за мира и свободата на България, е похвално и ни показва, че това не са просто имена от един дълъг списък, а зад всяко име се крият поне няколко човешки съдби, надежди и очаквания. Като пример Ивомир даде живота на войводата, когото наричат „защитника на Родопите“:
Любопитна е съдбата на Момчил войвода. За него сме чували от легенди и народни песни, но историческият образ е доста по-различен от легендарния. Става въпрос за един човек, който иска да се издигне като самостоятелен владетел. Понякога е воювал дори срещу българи и онова, което, според мен, е интересно, че в последното си сражение, в което е победен от обединените сили на турци и византийци, той се сражава срещу далечен потомък на Асеневата династия, който е част от византийската армия. Той е една фигура, която е била уважавана, както от приятелите, така и от враговете си, заради твърдата позиция, която е имал.
Момчил не се вписва в идеалистичния образ на българския герой, тъй като се възползва от слабостта на Византийската империя и се превръща в заплаха за нейните граждани, заради своите грабителски набези. Това принуждава императора да склони да го превърне в свой васал и да му отстъпи земи, някои от които в пределите на Родопите. Така от разбойник, той се превръща в защитник на хората там.
Част от книгата „Българската бойна слава“ е посветена и на следосвобожденските бойни успехи на българските воини. Сръбско-българската война 1885-86г.), борбите за освобождение на Македония и участието на страната ни в Балканските войни (Балканската 1912-13 г. и Междусъюзническата, втората половина на 1913 г.), оставили траен отпечатък в по-новата ни история, все още не са еднозначно приети и будят дискусии и стари вражди. Прочитайки тези редове, имаме възможност да преосмислим онова, което знаем досега за този период от историята ни и да извлечем своите поуки, защото „народ, който не знае историята си, е обречен да я повтори“.
Църквата “Св. Иван Рилски” в троянското Старо село днес отбелязва храмовия си празник. По този случай ще бъде отслужена празнична света литургия за успението на светеца, дал името на храма, както и празнична вечерня. “ Необикновена е историята на..
Наричат Света Богородица Майка на истинския Живот, която с молитвите си избавя от смърт човешките души. Тя е най-обичаната и най-прославяна след Бога, към която се обръщат всички. Църквата ѝ отдава почит на 15 август, в деня на нейното успение, когато..
Добре дошли в Приморско – едно от най-обичаните и посещаваните курортни градчета по българското Черноморие, място, където много българи избират да прекарат лятната си ваканция. Заливите там са идеални за слънчеви бани още от началото на..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк..