На Свети Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски са отредени два празника в църковния календар – на 6 декември и на 9 май (т.нар. Летен Никулден). Всеки четвъртък също е посветен на него. Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието е наречен Св. Николай в тропара, който се пее на този ден от седмицата. С такава чест сред светците е удостоен единствено Йоан Кръстител и Предтеча Господен. Шести декември – датата, на която Св. Николай се представил пред Бога, е един от най-големите православни празници. Светецът се радва на голяма почит и в българската традиция. Според изследователите, неговият образ във фолклора събира качествата на юнак със свръхестествени сили и храброст, повелител на морето, водите и ветровете. Юнак, който имал криле и защитавал хората от злосторните същества, които живеят в морето и предизвикват бури и нещастия.
За св. Никола има много народни приказки и легенди. Една от тях е свързана с двата му празника и завистта, която те породили у друг светец. Става дума за Св. Йоан Касиан Римлянин, чиято памет се чества на 29 февруари от православната църква (римокатолическата не го е канонизирала официално). Когато годината не е високосна, службата за него се изпълнява на 28 февруари. Във фолклорната история, записана от Димитър Маринов във Великотърновско, името му е само св. Касиян и празникът му е веднъж на четири години. Описан е като чорбаджия, който носи лисичи кюрк (дълга горна дреха, подплатена с кожи) и пуши с чибук (вид дълга лула). По цял ден седи на миндер и ни вятър го вее, ни слънце го пече, ни дъжд го мокри. Мъчно му станало на св. Касиян, че народът го празнува веднъж на четири години, при това без специални почести. И се сетил за св. Никола, който има два празника в годината. Взел си чибука, наметнал си кюрка и отишъл при Господ, за да търси справедливост: „Право ли е, Боже – рекъл – и аз съм светец, и св. Никола е светец. Моят празник веднъж на четири години, а неговият – два пъти в годината и то с песни, курбани и тържества!“ Господ му казал да почака малко, повикал един ангел, поръчал му да намери св. Никола и да му каже веднага да дойде.
Ангелът литнал надолу към земята да го търси. Видял морето, потъмняло и бушуващо със страшна сила. Видял и св. Никола да спасява кораби и човеци от стихията. Казал му какво наредил Господ и светецът отговорил, че ще дойде след малко. Но се минало доста време, преди да долети в божиите покои. „Прости ми, Господи – рекъл той, че закъснях! Но се борих с морската юда и вихрите, които искаха да потопят корабите и пътниците в тях. Не съм за пред теб такъв мокър и кален, но ангелът каза, че трябва да дойда тутакси.“ А Господ се обърнал към св. Касиан: „Видиш ли какъв е мокър св. Никола? Тая мокрота и тая борба с ветровете и бурите, за да спасява корабите и човеците, са му създали празниците, не аз. Докато седиш по цял ден с чибука в ръце, и тоя празник ти е много.“ Св. Касиян си тръгнал посрамен, а св. Никола отлетял пак към морето, за да продължи битката и да спасява хора.
На този ден се приготвя богата трапеза, която не се вдига през целия ден. На нея задължително трябва да има пълнен шаран или друга риба с люспи, както и никулденски обредни хлябове, варена царевица, жито или булгур. Някъде приготвят рибник – пълнен шаран, увит в тесто, оформено като риба. Хлябовете и рибата се прекадяват от свещеник у дома или се носят в църквата. В зависимост от региона и предпочитанията на хората, на празника се поднасят фасул, зеле, сарми. Пеят се никулденски песни, в които се разказва за митичния св. Никола. Най-често той седи и пирува с останалите светци на „честна трапеза“. Или кове коня „да отиде с тях на погача, че се роди млада Бога“. Песните разказват и за битките му в морето, за спасените хора, които след избавлението си повярвали в Бога и в св. Никола.
Светецът се приема за покровител на децата, на рибари, моряци, пътешественици, търговци и банкери, закрилник е на семейството, на дома, имота и стоката. Според някои източници Св. Никола е патрон на крадците, пивоварите, бъчварите, фармацевтите и затворниците. А у нас е празник и на всички, които носят имената Никола, Николай, Никол, Николина, Николета, Нина и др.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..