Историята на Наталия Маева е вълнуваща и вдъхновяваща заради нейния кураж и жажда за живот. В същото време поставя много въпроси за състоянието на българската здравна система. През 2009 г. Наталия е диагностицирана с пулмонална артериална хипертония. Тогава държавата не отпускаше адекватна терапия. Наложи се да я плаща семейството ми, разказва Наталия. Пулмоналната хипертония е рядко заболяване, което не се лекува, има само поддържаща терапия. Дишането се затруднява, движенията водят до умора. Малките артерии в дробовете се стесняват и сърцето с мъка изтласква кръвта през тях. В последния стадий на заболяването е необходима двустранна белодробна трансплантация. През 2014 г. състоянието на Наталия се влошава. Кислородният апарат беше постоянно с мен. В такова състояние човек се изолира от обществото. Но аз се опитвах да се занимавам с други неща, споделя Наталия. Тя активно работи за създаденото от нея Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония. Помага и на други хора с нейното заболяване. Единайсет месеца чака подходяща донорска ситуация. И точно когато си казва, че това няма да се случи, получава вълшебното обаждане. Не изпитва страх: Вече бях стигнала до момент, в който нямах какво да губя. Оставаше ми единствената логична стъпка да опитам и с трансплантация. Това се случва в Университетската болница във Виена.
Ето как Наталия описва емоцията да се събудиш трансплантиран:
Това е невероятно изживяване. Имаш чувството, че летиш. Но ти не знаеш да дишаш нормално, защото докато си бил болен толкова години, си изгубил нормалния ритъм. И започваш отначало да се учиш да вдишваш и издишваш. Това ми отне около три месеца.
След трансплантацията приключенията не свършват,защото трябва да мислиш за възстановителния тримесечен престой в Австрия. Българската държава ти дава парите за операцията. Оттам нататък се спасяваш, ако можеш. Затова благодаря на всички, които ми помогнаха и продължават да го правят, казва Наталия. Подвиг ли е това да бъдеш трансплантиран?
За някои това наистина е подвиг. Защото, за да постигнеш това, трябва да се пребориш със системата. А това в България въобще не е лесно. Да получиш финансиране, да удовлетвориш изискванията на Комисията за лечение в чужбина – това е един ад. Когато един пациент се нуждае от трансплантация, той няма време да се бори, да носи епикризи, оферти за лечение, допълнителни писма от приемащата болница. Важен е всеки един ден. Тук пациентът сам трябва да си направи пътеката. Ако не е борбен и не е в състояние физически да го направи, той просто загива.
Трансплантацията се прави в чужбина, тъй като в България все още няма условия, посочва Наталия. Тя обобщава приоритетите на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония така:
Сред основните ни задачи е изграждането на център за следтрансплантационно проследяване на белодробно трансплантирани пациенти в България. Принудени сме да пътуваме за контролни прегледи в Австрия. Това е свързано с невероятни финансови ресурси, а тук няма кой да ни следи. В момента ни проследяват в кардиологична болница „Света Екатерина“, т. е. получава се разминаване – следят белите ни дробове в болница, тясно свързана със сърдечната дейност.
Днес, след всичките си перипетии, Наталия Маева отправя конкретни препоръки, които биха помогнали на хората с пулмонална хипертония:
Трябва да се създаде национална програма за белодробни трансплантации. Хората в малкия град не знаят как да преборят системата. Трябва да има ясни правила. Пациентите, които разберат, че се нуждаят от белодробна трансплантация, трябва да знаят, какви са следващите стъпки. Важно е да има и център за следтрансплантационно проследяване в България с лекари, обучени в Европа. Има трансплантирани пациенти в Гърция, в Румъния, в България. Ако направим такъв център, ще поемем Балканите.
Снимки: личен архив
В Газа днес е загинал български гражданин, работещ в системата на ООН, според постъпила в Министерството на външните работи предварителна информация, съобщиха от министерството на своя сайт. Допълнителна информация ще бъде оповестена на по-късен..
Само за ден над 600 доброволци дариха кръв за пострадалите в Република Северна Македония, които са настанени за лечение в България. Това показват данните за вторник. Всички кръвни центрове отчитат, че вълната от съпричастност не стихва и към..
Изпълнителната агенция за българите в чужбина удължи до 31 март 2025г. срока за подаване на номинации за престижната награда "Българка на годината – Света Злата Мъгленска 2024"! Номинациите са начин българите зад граница да засвидетелстват..
18 март 2025 г. е Ден на национален траур и у нас в памет на жертвите, загинали при трагични обстоятелства в гр. Кочани, Република Северна Македония...
Чакаме македонската страна да реши дали има нужда да бъдат взети още 10 души от пострадалите при пожара в Кочани. Това каза президентът Румен Радев..
Шестима жители на град Кочани от Северна Македония пътуват към болница "Пирогов" в София, за да дадат кръв. Те са с рядката кръвна група А, отрицателен..