Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Водосветът на бойните знамена и флагове на Богоявление е сред най-старите български държавни традиции

БНР Новини

За българите знамето е един от най-важните символи на националното единство, свързан с паметта на хилядите воини, дали живота си за родината. В мирно време знамето продължава да е много важен знак за войнската чест и доблест. На празничния 6 януари, Богоявление (Йордановден), по традиция в София се провежда тържествен водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия.

Според каноните на църквата бойното знаме се освещава само веднъж, при даряването му на военния отряд, а на празника Богоявление, след Великия водосвет, се благославят и знамената. Според християнската традиция богоявленската вода има сила да унищожава злите сили, да отмива старото, да дава живот и ново начало. Традицията за освещаване на бойните знамена на Йордановден се заражда още през 917 г., когато, преди битката при Ахелой, водена от цар Симеон Велики, знамената били благословени с водата на река Янтра, където извършвали тогава Великия водосвет. Ритуалът се е запазил до падането ни под османско владичество, а след Освобождението традицията е възстановена от първия военен министър на България Пьотър Паренсов. Тя продължава да се спазва до 1946 г. След обявяването на България за република, ритуалите, свързани с църквата и водосвета, се прекратяват.



От 25 години насам традицията е възстановена и всеки път на 6 януари в гарнизоните на страната най-висшият представител на църквата в епархията, с молитва и благослов поръсва със светена вода представителните части на Българската армия и нейните бойни знамена
, казва д. и. н. Даниела Ганчева, зам. директор на Националния военноисторически музей:



СнимкаЗначението на знамето се е формирало още в дълбока древност, а най-старите сведения за българско знаме имаме от времето на княз Борис I. В кореспонденцията му с папа Николай I през 866 г. се споменава, че старите българи са носили като знаме конски опашки. След това папата отговаря, че след покръстването си, българите трябва да имат знаме с извезан върху него Христов кръст. Сведения за това как точно е изглеждало знамето ние нямаме, но имаме информация, че българите са имали знамена още по времето на цар Калоян (1197 -1207г.). Знаем, че по времето на цар Иван Асен II върху знамето е бил забоден нарушения договор с Тодор Комнин.

По думите на д-р Даниела Ганчева в устава на всеки полк е записано, че ако загуби знамето си, полкът и военната част се разформироват. Именно затова с големи усилия българският войн е бранил собственото си знаме, за да не попадне във вражи ръце – продължава разказа си Даниела Ганчева:

Знамето е важна и основна част в полка. Ние от Националния военноисторически музей можем да потвърдим, че няма пленено българско бойно знаме. Всички знаем, че по време на Първата световна война, след Солунското примирие в края на септември 1918 г., над 100 хил. български воини остават в плен. Френското командване се опитва да вземе знамената на полковете в пленничество, но българските офицери и войници успяват да спасят своите знамена и нито едно от тях не попада във френски ръце. Девет месеца войниците са били принудени да извършват физически труд далеч от родината. Някои от тях са препасвали знамето под куртката и така са запазени българските знамена. Когато ги пускат от плен, войниците се връщат по домовете си, носейки добре скритите си знамена. Това е голям героизъм, защото ако знамето се намери у някой от войниците – наказанието е смърт. Следи от шевове на така носените знамена под куртката могат да се видят върху знамената, които се съхраняват в музея ни.

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Православните християни в България отбелязват успението на Света Анна

На този ден Българската православна църква почита успението на Анна – светицата, родила Мария, която е бъдещата майка на Исус Христос. Св. Анна се смята за покровителка на брака, на семейството и майчинството, както и закрилница на девиците, вдовиците и..

публикувано на 25.07.24 в 06:05

17 гробни съоръжения откриха от некропола на антична Рациария

При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от тях пет гробници и 12 гроба в ями. Това съобщи Здравко Димитров от Националния археологически..

публикувано на 24.07.24 в 16:51

170 години от рождението на слависта и българист Константин Иречек

На 24 юли  отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..

публикувано на 24.07.24 в 11:52