Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как преосвещаването на една българска църква в Истанбул доби политически привкус

БНР Новини
Снимка: БТА

Преосвещаването на реставрираната българска църква „Св. Стефан“ в Истанбул събра тази неделя, едновременно и на едно място, не само религиозни, но и политически лидери от България и Турция. На церемонията в храма бяха българска официална делегация, водена от премиера Бойко Борисов, президентът и премиерът на Турия Реджеп Ердоган и Бинали Йълдъръм, вселенският патриарх Вартоломей I, българският патриарх Неофит, главният мюфтия в България Мустафа Хаджи...

Словата и на религиозните, и на светските фигури, съдържаха послания с политически елементи, които на фона на започващото българско председателство на Съвета на ЕС придобиват специфичен нюанс. Патриарх Неофит изтъкна, че обновяването на Божия храм е достигнато „благодарение на добросъседските отношения и доброплодното сътрудничество между нашите страни“. Досега сред приоритетите на председателството не е споменавано нормализирането на отношенията между ЕС и Турция, но в Истанбул премиерът Бойко Борисов заяви, че България може да настоява, или дори да посредничи за подобно развитие. Дали това бе жест на куртоазия от страна на премиера, предизвикан от упреците на Анкара, че програмата на българското председателство игнорира Турция – издига на преден план евроинтеграцията на Западните Балкани, но не и нейната, дали Борисов просто повтори едно намерение, което е споделял и преди това, или пък става въпрос за нещо друго, тепърва предстои да узнаем.

В словата на церемонията в храма „Св. Стефан“ и в изявления след това около пожеланията за нормализиране на отношения между Турция и ЕС многократно бяха изтъквани като пример толерантността и добросъседството между България и Турция, въпреки наличието на различия и между тях. Президентът Ердоган посочи, че „лошите спомени“ от историята не бива да засенчват съвременните отношения, а премиерът Йълдъръм, че в последните години България и Турция дори са показали, че проблемите не ги разделят, а свързват. В частност последното твърдение вероятно тепърва ще се коментира в България с резерви, включително и от националистически настроените партньори на управляващата коалиция.

Президентът Ердоган даде да се разбере, че очаква реципрочност от България в реставрирането или поддръжката на исторически обекти, изградени от Османската империя на нейна територия. В този контекст държавният глава спомена, че с удоволствие би участвал и в откриване на реставрацията на единствената джамия в София.

Политическите оттенъци на преосвещаването на църквата „Св Стефан “ доминират и в информациите на днешния български печат. В. „Сега“ поставя в заглавие например че „Борисов обеща да работи за стопляне на отношенията ЕС – Турция“. В интервю за БНТ днес сутринта външният министър Екатерина Захариева не изключи по време на българското председателство на ЕС да се състои и среща за отношенията с Турция, макар и засега такава да не е предвидена. И се аргументира с тезата, че не може да има успешна борба с тероризма и охрана на външните граници на ЕС, ако Турция не е освен съюзник в НАТО и близък партньор на ЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Ръст от 5% на чуждестранните туристи през настоящата година

От началото на годината 10,7 млн. чужденци са посетили страната ни, съобщи пред БНР Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. Това представлява 5 процента ръст спрямо 2023 година. Според Румен Драганов 2024 г. се..

публикувано на 24.09.24 в 16:28

В системата на образованието прозират и болните места на обществото ни

След първия учебен ден за учениците в България – 15 септември – идва ред да започне новата учебна година и за студентите, тъй като повечето висши училища у нас отварят врати на 1 октомври. В този промеждутък от около две седмици можем да..

публикувано на 24.09.24 в 11:10

Как българин от Врачанско може да се окаже най-дълго живелият човек на земята

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията – наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните и фамилни връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като хора – в това е убеден гл. ас. Росен Гацин от Института по..

публикувано на 24.09.24 в 10:05