Новата възпоменателна монета, която БНБ пусна по повод българското председателство на Съвета на ЕС, предизвика голям интерес сред колекционери и любители-нумизмати. Монетата е с номинална стойност от 10 лева. Тя е изработена от сребро, с частично позлатяване. Тиражът ѝ е ограничен – едва 3000 броя, от които 1000 са откупени от държавата, за да ги използва като подаръци за официални гости. Пред касите на БНБ в София, Бургас, Варна, Плевен и Пловдив се извиха опашки от чакащи, които буквално „разграбиха“ останалата част от монетите и то на цена от 66 лв., определена от банката. Едновременно с възпоменателната сребърна монетас логото на първото българско европредседателство, Централният трезор пусна и разменната с номинал от 2 лева, която е със същото лого. Тиражът й е 500 000 броя, а нумизматите очакват да влезе в употреба след около половин година. За да бъде толкова бързо разпродадена сребърната възпоменателна монета, аз го отдавам на голямата реклама, която й направиха, още преди да бъде пусната. Значение има и важният повод, по който е отсечена – отбеляза Петър Неделев, председател на нумизматичното дружество „Филипопол“ в Пловдив.

Българските монети в международен аспект не са голям обект на колекциониране. Тази монета е насочена към българския пазар, затова тираж от 3-5 хил. бройки е оптимален за България, имайки предвид хората, които отделят средства, за да си купят такива монети. Предполагам, че сред тези, сдобили се с нея, има и такива, които дори не могат да обяснят защо я имат. Чули са, че се пуска нещо рядко, което ще поскъпне и са я купили. Този тип монети не би трябвало да имат дефекти. Секат се при специални условия, при много силен контрол за качество. В нумизматиката дефектите се водят куриози. Обикновено при по-масовите монети – от 1 и 2 лв., се забелязват такива грешки. Например изпаднали букви, завъртане на образа лице-гръб. Има правило, че при отсичането на монетата, като се погледне лицевата страна и като се обърне на 90 градуса, трябва да се получи пак правилен образ от обратната страна. Понякога обаче на поточната линия някоя монетка леко се е завъртяла. Другият вариант е, когато се е зацапала матрицата при повече работа. По принцип, при един стриктен контрол, тези монети би трябвало още като брак да бъдат отстранени от монетния двор и да не влизат в обращение. А нумизматите търсят тези, с грешките на монетния двор, защото цената им е малко по-висока.

В момента единствено държавата печели от продажбата на юбилейната монета. Тя продава 10 лв. номинал на цена от 66 лв., а този, който купува монетата, излиза непечеливш – казва още Петър Неделев.По думите му големият проблем в българската нумизматика е Законът за културното наследство. В него преди близо 20 години са внесени  рестриктивни текстове, които забраняват на българските граждани да търгуват и дори да притежават монети отпреди 1800 г. Така на практика за колекционерите остава възможността да събират платежни средства само от модерната нумизматика. Период, който не е най-интересният за тях. Дори и излезлите от употреба у нас пари през последните 30 години, имат нумизматична стойност. Тези пари не са загубени, металът в тях също носи стойност – обяснява Петър Неделев.

Парите от 1962 г. бяха валидни до 1992 г., когато имаше обмяна, след това през 1999 г. махнахме нулите. Тези, с които разполагаме в момента, са в обращение от 18 години. Монетите с номинал 100 или 10 хил. лв, от преди 2000 г., са инфлационни пари и това е стряскащо. Ние, колекционерите, се шегуваме, че с няколко монети от тях ставаш милионер. Тематиката върху тях отразява духа на времето. Такива са били времената, инфлацията е била галопираща и съответно парите следват историческите процеси в държавата.