Занаятът на ковача е символ на дома и огнището, казва майстор-занаятчията Атанас Пеев

публикувано на 17.01.18 в 13:31]

БНР Новини

Снимка: БГНЕС

Дойде ли Атанасовден и зимата си отива! – това казвали старите българи, които отбелязвали празника на Св. Атанасий Велики на 31 януари, по стар стил. В наши дни денят за прослава на православния светец е на 18 януари. Първият месец от годината по нашите географски ширини е мразовит, с много сняг и ниски температури. Въпреки това, ако се вслушаме в гласа на природата, ще забележим, че под ледената покривка се подават първите кокичета, някъде от дърветата се обажда птица, а слънцето сякаш се опитва да прогони мрака от дните ни. Въпреки, че празникът е изместен с близо две седмици назад, пак можем да кажем с надежда: идва Атанасовден и прогонва зимата!

Преди деня на Св. Атанасий православните християни почитат Св. Антоний Велики – на 17 януари. Според представите на народа ни Андон и Атанас са двама братя ковачи, затова двата празнични дни се честват и като почит към труда на всички ковачи, ножари, железари и налбанти. Техният празник е повод за срещата ни с един съвременен майстор на изделия от ковано желязо, който сякаш има дарба в занаята, дадена му от небесния покровител.

Атанас Пеев е на 34 години, родом е от Смолян. Завършил е местното художествено училище със специалност металопластика. Откакто се помни, той винаги се е занимава с ковано желязо. Малко по малко ковашката работа стана моя професия – казва Атанас Пеев и продължава:

00:00 / 00:00

Интервю с Атанас Пеев

За да бъдеш добър в занаята, се изисква и много трудолюбие. Това е тежък занаят, не е леко да размахваш чука, затова е нужно да обичаш материала, който обработваш, да обичаш работата си. Най-важното е да го носиш в сърцето, защото успехът идва трудно, а и занаятите ни замират. Преди много години работата на ковача е била сред най-търсените в града и селото. Така е било, защото целият бит в дома е бил свързан с метала. От него са се правели сечива, уреди за обработка на земята, за огнището и т. н. В днешно време аз няма как да се затворя само в ателието и да се отдам единствено на ковашката работа. Моят ден е много разнообразен – занимавам се и със скулптура, а в свободното си време свиря на каба гайда. Случва се един ден да съм в работилницата, а на следващия да отида някъде на участие с гайдата. Това ми разнообразява ежедневието и много ме вдъхновява. Никога не се повтарят поръчките за изделията от ковано желязо. Всеки иска нещо различно и процесът на направата е доста интересен – от съставянето на модела, до крайния вид на изделието. Техниката и машините помагат и в занаятите, но никога няма да изместят човешкия труд. Кованото желязо не може без да го пипнеш, да го чукнеш и така да си проличи, че човек го е правил. В това е чарът на занаятчийските изделия. Много са хората, които казват, че предпочитат в ежедневието си да използват и да се докосват до неща, направени не от машина, а от човешка ръка.

Ковачът Атанас Пеев беше удостоен с престижната награда „Пазител на традициите” за 2013 година. Майсторът спечели единодушно високата оценка на журито и на публиката сред младите участници в категорията „Занаяти”. В конкурса той се съревноваваше с още седем утвърдени занаятчии от цялата страна. На тържеството по връчването на наградите Атанас Пеев зарадва публиката със свое изпълнение на каба гайда. Добрите оценки и отзиви, които чувам, ми дават повече сила и желание за работа казва Атанас Пеев и продължава:

За мен приятелите са едно от най-важните неща. Винаги на именния си ден съм с приятели, събираме се, свирим на гайдата, пеем и се веселим – това ни е традиция. Аз съм щастлив, че имам много верни приятели, с тях сме и в делник, и в празник, помагаме си във всичко. Ние, родопчаните, сме известни с това, че сме гостоприемни и отворени към хората. Всеки е добре дошъл при нас, няма да оставим никого гладен или да не го приютим в домовете си. Винаги е било така, понеже животът в планината е по-суров, а това прави хората по-сплотени и дружелюбни. Почти всяко дете в Родопите е закърмено със звуците на гайдата. Хубавото е, че децата при нас стават все повече и няма как да не проявят интерес към родопската гайда. Всеки носи нейния глас в душата си, само трябва да се отключи интересът към свиренето на гайдата.