Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Яворов е в душите на всички търсещи

Снимка: binar.bg
Наскоро отбелязахме 140 годишнината от рождението на Пейо Яворов, един от най-обичаните български поети, който не спира да привлича търсещите души. Неговата драматична съдба често предизвиква любопитството на широката публика, а за любителите на литературата и най-вече поезията животът му не остава неразтълкуван или укрит.

Иво Милтенов

Интересът към личността на поета, както и към детайлите от неговия живот с годините никога не е спадал – отбелязва Иво Милтенов, уредник на къщата-музей на поета в София. – Независимо, че домът на поета мина през различни драматични перипетии, интересът на хората не стихва, както и любовта към него е жива. И както познаваме поетичната страна от личността на Яворов, така детайлите от неговата революционна дейност ни убягват. Още 17-годишен младият Пейо, както цяло едно поколение българи, родено около Освобождението на България през 1878 г., са заразени от идеята да се освободи българската земя в Македония, която остава в Османската империя по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. Тогава се ражда българският национален идеал за обединението на разпокъсаната родина – разказва Иво Милтенов.– Още при първото си влизане в Македония с четата на българския революционер Михаил Чаков през 1902 г. Яворов издава вестника „Свобода или смърт“, в който демонстрира страстен дух и много висок патриотизъм. Начинът, по който той зове за свобода, наподобява Ботев, който от букурещките издания преди Освобождението приканва сънародниците ни. Но тук не става дума за подражаване на Ботевото дело, а за сходство на вътрешните нагласи и духовния изблик, които вълнуват и двамата поети по един и същи начин, а именно поробването на българската земя. Яворовото революционерство е автентично. То е висок етап от българския национален освободителен дух, който достига кулминация през 1912 година с началото на Балканската война.

Пейо Яворов (седналият) като македонски четник. Снимка: bg.wikipedia.org
Смята се, че една от причините за трагичния край на съпругата му Лора, дъщеря на държавника Петко Каравелов, е именно отдадеността на поета към македонската кауза. За изследователите му обаче творчеството на Яворов остава запомнено с любовната лирика, която бележи най-високата точка в българската поезия. По-голямата част от тези поетически шедьоври са написани в Нанси, Франция през 1906-1907 г. под формата на писма до Мина Тодорова, втората голяма любов и вдъхновителка на поета. И ако направим сравнение с френските поети като Бодлер, Нервал, Верлен или Маларме от епохата на предсимволизма и символизма, къде можем да издигнем Яворов?

Бодлер често е поставян за сравнение с Яворов поради драматизма, който френският поет вкарва в стиховете си. Финесът на формата по-скоро го приближава до Верлен, но това е много условно. Яворов е харесвал символиста Морис Метерлинк, когото превежда и публикува на страниците на сп. „Мисъл“. Течението на символизма и предсимволизма оказва своето въздействие, но Яворов не е епигон на символизма. Той е изключителна самородна творческа индивидуалност, при която няма засмукване на чужди елементи в поетическия му натюрел. Той е изключително оригинален.

До края на XIX и началото на XX век българската поезия е повлияна от националноосвободителните борби. С раждането на нови поколения, които се вълнуват от духовната страна на съществуването, поетичната материя изменя формата си, за да се насочи към невидимото и мистичното. Материята става по-дълбока и трудна за изследване, отбелязва Иво Милтенов, затова и инструментите стават по-фини, такъв инструмент е символизмът. Може би затова Яворов е толкова близо до душите на всички търсещи, за които е важен не външният вид, а същността. И както казва Ницше в „Раждането на трагедията“, поетът е философ:

Да, точно така е! – категоричен е Иво Милтенов. Само можем да сме щастливи, че имаме в историята си такъв поет и мислител, който е направил крачки със столетия напред в българското поетическо и философско мислене. Аз не се съмнявам, че ако трагедията на Яворов не се беше разиграла така мълниеносно, той щеше да напредне главно в областта на драмата, за да изведе философското мислене на България на друго ниво, в друга посока, адекватна на времето тогава. Това би оставило в нашата литература още една традиция, а именно тази на философската драма. Яворов е бил устремен в тази посока.

Още от категорията

Класикът Кирил Христов – лиричният „диктатор“ и събирачът на спомени

В края на XIX и началото на XX в. българската художествена литература бележи небивал възход. Сред плеядата от талантливи поети и писатели, каквито са Пенчо Славейков, Иван Вазов, Пейо Яворов, Алеко Константинов, Дора Габе, своето достойно място..

публикувано на 07.07.20 в 04:30

Театралният сезон продължава и през юли

Театралният сезон тази година ще продължи и през юли. Артистите в България отново са на сцена, макар и пред по-малко публика в салоните, спазвайки изискването за дистанция в условията на Covid-19. Зрителите имаха възможност да презаверят билетите..

публикувано на 05.07.20 в 05:05

Литературни маршрути водят по стъпките на именити български творци

Проектът на фондация "Прочети София" представя истории, разказани през специално създадени градски разходки от писатели и поети, теоретици и литературни историци. Част от програмата е насочена към децата. Техен водещ е преводачката и писателка Зорница..

публикувано на 27.06.20 в 05:00