Наскоро отбелязахме 140 годишнината от рождението на Пейо Яворов, един от най-обичаните български поети, който не спира да привлича търсещите души. Неговата драматична съдба често предизвиква любопитството на широката публика, а за любителите на литературата и най-вече поезията животът му не остава неразтълкуван или укрит.
Смята се, че една от причините за трагичния край на съпругата му Лора, дъщеря на държавника Петко Каравелов, е именно отдадеността на поета към македонската кауза. За изследователите му обаче творчеството на Яворов остава запомнено с любовната лирика, която бележи най-високата точка в българската поезия. По-голямата част от тези поетически шедьоври са написани в Нанси, Франция през 1906-1907 г. под формата на писма до Мина Тодорова, втората голяма любов и вдъхновителка на поета. И ако направим сравнение с френските поети като Бодлер, Нервал, Верлен или Маларме от епохата на предсимволизма и символизма, къде можем да издигнем Яворов?
Бодлер често е поставян за сравнение с Яворов поради драматизма, който френският поет вкарва в стиховете си. Финесът на формата по-скоро го приближава до Верлен, но това е много условно. Яворов е харесвал символиста Морис Метерлинк, когото превежда и публикува на страниците на сп. „Мисъл“. Течението на символизма и предсимволизма оказва своето въздействие, но Яворов не е епигон на символизма. Той е изключителна самородна творческа индивидуалност, при която няма засмукване на чужди елементи в поетическия му натюрел. Той е изключително оригинален.
До края на XIX и началото на XX век българската поезия е повлияна от националноосвободителните борби. С раждането на нови поколения, които се вълнуват от духовната страна на съществуването, поетичната материя изменя формата си, за да се насочи към невидимото и мистичното. Материята става по-дълбока и трудна за изследване, отбелязва Иво Милтенов, затова и инструментите стават по-фини, такъв инструмент е символизмът. Може би затова Яворов е толкова близо до душите на всички търсещи, за които е важен не външният вид, а същността. И както казва Ницше в „Раждането на трагедията“, поетът е философ:
Да, точно така е! – категоричен е Иво Милтенов. – Само можем да сме щастливи, че имаме в историята си такъв поет и мислител, който е направил крачки със столетия напред в българското поетическо и философско мислене. Аз не се съмнявам, че ако трагедията на Яворов не се беше разиграла така мълниеносно, той щеше да напредне главно в областта на драмата, за да изведе философското мислене на България на друго ниво, в друга посока, адекватна на времето тогава. Това би оставило в нашата литература още една традиция, а именно тази на философската драма. Яворов е бил устремен в тази посока.
Гостите на 60-ото Биенале на изкуствата във Венеция ще могат да се включат в честването на Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Българският павилион на престижния форум ще..
Всяка година в навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, българска делегация начело с председателя на Парламента или държавния глава бива приета на аудиенция..
Първият художествен пленер сред водни лилии ще се състои във ферма, отглеждаща красивите водни растения, в плевенското село Опанец. Организатор на събитието е управителят на фермата Дойчин Владимиров със съдействието на Община Плевен. Пленерът е..