Наскоро отбелязахме 140 годишнината от рождението на Пейо Яворов, един от най-обичаните български поети, който не спира да привлича търсещите души. Неговата драматична съдба често предизвиква любопитството на широката публика, а за любителите на литературата и най-вече поезията животът му не остава неразтълкуван или укрит.
Смята се, че една от причините за трагичния край на съпругата му Лора, дъщеря на държавника Петко Каравелов, е именно отдадеността на поета към македонската кауза. За изследователите му обаче творчеството на Яворов остава запомнено с любовната лирика, която бележи най-високата точка в българската поезия. По-голямата част от тези поетически шедьоври са написани в Нанси, Франция през 1906-1907 г. под формата на писма до Мина Тодорова, втората голяма любов и вдъхновителка на поета. И ако направим сравнение с френските поети като Бодлер, Нервал, Верлен или Маларме от епохата на предсимволизма и символизма, къде можем да издигнем Яворов?
Бодлер често е поставян за сравнение с Яворов поради драматизма, който френският поет вкарва в стиховете си. Финесът на формата по-скоро го приближава до Верлен, но това е много условно. Яворов е харесвал символиста Морис Метерлинк, когото превежда и публикува на страниците на сп. „Мисъл“. Течението на символизма и предсимволизма оказва своето въздействие, но Яворов не е епигон на символизма. Той е изключителна самородна творческа индивидуалност, при която няма засмукване на чужди елементи в поетическия му натюрел. Той е изключително оригинален.
До края на XIX и началото на XX век българската поезия е повлияна от националноосвободителните борби. С раждането на нови поколения, които се вълнуват от духовната страна на съществуването, поетичната материя изменя формата си, за да се насочи към невидимото и мистичното. Материята става по-дълбока и трудна за изследване, отбелязва Иво Милтенов, затова и инструментите стават по-фини, такъв инструмент е символизмът. Може би затова Яворов е толкова близо до душите на всички търсещи, за които е важен не външният вид, а същността. И както казва Ницше в „Раждането на трагедията“, поетът е философ:
Да, точно така е! – категоричен е Иво Милтенов. – Само можем да сме щастливи, че имаме в историята си такъв поет и мислител, който е направил крачки със столетия напред в българското поетическо и философско мислене. Аз не се съмнявам, че ако трагедията на Яворов не се беше разиграла така мълниеносно, той щеше да напредне главно в областта на драмата, за да изведе философското мислене на България на друго ниво, в друга посока, адекватна на времето тогава. Това би оставило в нашата литература още една традиция, а именно тази на философската драма. Яворов е бил устремен в тази посока.
По повод празника на Военноморските сили варненският Военноморски музей посреща посетителите с изложбата “Морски ритуали и традиции”. Експозицията обхваща различни периоди от морската история на човечеството и проследява най-интересните обредни..
Съвместната експозиция "Диалог" на Кънчо Кънев и Валери Лазаров с корейката Чой Джи Юн е представена в Художествената галерия в Русе. "Светът изпитва жизнено важна нужда от диалог и толерантност. В тази напрегната международна обстановка..
Чепеларе се превърна в творческо убежище за 10 писателки от България, Испания, Полша, Украйна, Белгия, Великобритания и Сърбия, предаде БТА. Родопският град е домакин за втора година на резиденцията за писателки "Жени в планината", която се..
След 17 успешни дати в Европа, популярният литературен формат "Пощенска кутия за приказки" продължава своето европейско турне с още 11 локации. То..
САЩ инвестират 240 000 долара във варненския културен център ReBonkers чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това..
Във Варна филмът "Триумф" на режисьорския тандем Петър Вълчанов и Кристина Грозева спечели голямата награда за пълнометражен филм на 42-ия фестивал..