До момента в България няма точна статистика, която да посочва колко са жените и момичетата, жертви на домашно насилие през последните години. Равноправието между половете е тема, която се обсъжда от години, но според някои политици законовата уредба не се прилага ефикасно за справяне с домашното насилие. Според изследване на Евробарометър, България е на първо място в класацията по полови стереотипи в ЕС. 81% от българите смятат, че най-важната роля на жената е да се грижи за дома и семейството, докато повечето от останалите европейци са на мнение, че не това е най-важната нейна роля. До този момент България се е присъединила към десетки международни конвенции за равноправие и толерантно отношение между половете, но от това домашното насилие не е изчезнало, отбелязват експертите.

Обществената енергия за дискусия по проблемите се пробуди наскоро, след като депутатите предложиха за обсъждане Закон за ратификация на Истанбулската конвенция. Оказа се, че въпросът не е просто политически, а по-скоро морален и всеки трябва да застане със своята позиция по него. За да има справедливост и плурализъм на мненията, управляващите организираха в София широка обществена дискусия с участието на над 200 представители на граждански и неправителствени организации. По време на срещата, продължила повече от два часа, се чуха всякакви възгледи по отношение на морал, пол, религия, патриотични убеждения и политическа ориентация. Препъни-камъкът в дебатите се оказа член от Истанбулската конвенция, в който се споменава за джендър образование в толерантност към хора с различна полова ориентация. Едно от основанията за разногласията по повод ратификацията на предложената конвенция е, че в значението на английската дума „джендър" се съдържа и правото за самоопределение по пол на всеки един гражданин.

Правосъдният министър Цецка Цачева поясни позицията, с която страната ни е подписала конвенцията през април 2016г. „Истанбулската конвенция е първият документ, с който се създава цялостна правна рамка за защита на жените и момичетата от всички форми на насилие, в това число и домашното“ – казва министър Цачева:

Основно послание на Истанбулската конвенция е, никой да не може да бъде насилван заради половата си принадлежност и да бъде жертва на физическо или личностно посегателство заради пола. Най-много са коментарите по отношение на понятието, което се използва в конвенвенцията – „джендър“, което на български би се превело като пол или род. Не трябва да има спекулации и превратно тълкуване, че се прави нещо скрито, че под благовидния повод за равноправие между мъжа и жената, има други задни мисли.

Националният омбудсман Мая Манолова е отявлен защитник на гражданските права в обществото ни. По думите ѝ насилието над жени е драстично и грубо посегателство над човешките права „Всяка четвърта жена в България е била жертва на домашно насилие, то засяга около 1 млн. българки“ – казва Мая Манолова и продължава:

Предвид тази статистика, изготвена от неправителствените организации, не мога да се съглася с твърдението, че България има действащо, ефективно законодателство, което предотвратява насилието. Нещо повече, редица прояви на насилие изобщо не са криминализирани. Това не е учудващо, аз лично съм се убедила, че националната статистика за домашното насилие сочи, че жертвите по места са нула.

Практическите аргументи в подкрепа на конвенцията свършват, когато се погледне на нея от религиозно-философска позиция. В тази връзка текстът на Истанбулската конвенция е неприемлив както за Българската православна църква, така и за другите християнски деноминации в България. С декларация към обществото и политиците Светият синод на БПЦ категорично настоява да не се ратифицира този международен документ. Аргументът е, че свободата за самоопределение по пол, което тя допуска, е диаметрално противоположно на християнската вяра и това непременно ще доведе до „духовната смърт на човечеството“.

И още от аргументите на Светия синод, прочетени от Старозагорския митрополит Киприян:

Истанбулската конвенция съдържа ново разбиране за човека, той е изведен като самовластен господар, човек без Бог, който следва своите желания и страсти до такава степен, че може да определи дори и пола си. Това разбиране отваря широко вратите към морален разпад, който ще доведе до психо-физическото ни самоунищожение – посочва митрополит Киприян.

Вратата за обществена дискусия остава широко отворена, към нея ще се присъединят нови и нови участници. По-важното е, че с дебата по тази голяма тема се пробуди общественото съзнание, което трябва да остане активно и бдително към всяко едно предложение, дошло от политиците.

Снимки: БТА и БГНЕС