Цената на тока за бизнеса скача между 30 и 60 на сто, алармираха в края на миналата година фирмите в България. Синдикатите добавиха, че ще скочат също цените за обикновените потребители и всичко ще поскъпне. В началото на 2018 г. апокалиптичните прогнози бяха намалени до по-приемливо предстоящо увеличение от 15-30 процента.

Януари вече изтече без цените да се променят, но недоволството и опасенията в бизнес и профсъюзните среди остават, защото според изпълнителния председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев продължава „икономическата шизофрения, която се дължи на лошо и порочно управление”. Напрежението стигна до там, че министърът на енергетиката Теменужка Петкова и председателят на енергийния регулатор Иван Иванов нееднократно каниха работодатели и наемни работници на срещи и разговори и не се умориха да повтарят, че причини за такъв драстичен скок на цените на електрическата енергия в момента няма. Рядко вижданият съюз между бизнеса и синдикатите обаче остана на своите позиции и само поотложи очаквания ценови електрически шок за началото на февруари 2018 г.

В България цените на тока са основно два вида – регулирани и борсови. Регулираните се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и се променят по правило два пъти в годината. От 2015 г. заработи и независима енергийна борса, която практически се намеси на пазара на електричество едва миналата година. На теория всички имат правото да търгуват на тази борса, но в действителност само бизнесът има достъп до нея, а и продаваното електричество на борсови свободни цени идва само от две държавни електроцентрали – атомната в Козлодуй и една ТЕЦ в Южна България. Формалната либерализация на електроенергийния пазар засега няма особени последици за потребителите – нито цените на борсата са по-пазарни, нито борсата е отворена за обикновените граждани. Дори министърът на енергетиката призна, че на енергийната борса не всичко е наред.

Бизнесът и синдикатите засега обаче запазват готовността си да протестират срещу прогнозирания ценови токов удар, дори се предвиждат за 28 февруари масови прояви на недоволство, ако и след исканата среща с премиера Бойко Борисов спорните въпроси не бъдат решени. Бизнесът подозира картел на пазара, спекулации, непазарно поведение на доставчиците на електрически ток и в крайна сметка непосилно поскъпване на електроенергията. Синдикатите пък виждат заплаха за интересите на работниците и служителите, както и риск от масиран ценови потребителски шок. Те предупреждават, че фирмите ще бъдат принудени да намалят производствените разходи, като на първо място се орежат средствата за работна заплата за наемната работа ръка.

Цените на тока в България са най-ниските в Европа – 1 мегаватчас тук струва 38 евро, а в развитите европейски страни минимум 65 евро. Но също е вярно, че България няма равна на себе си и по доходи на населението, което определя необходимост от „социална поносимост” на електроенергията. Това предполага, че цената на тока в България трябва да е социално поносима и в по-малка степен пазарна. Изискванията на пазара не може да се пренебрегват прекалено дълго, защото това води до непоправими изкривявания в цялата икономика, а тя в България като страна – членка на ЕС, е отворена за всякакви влияния отвън. Т. е. натискът за увеличаване на цената на тока идва и ще идва главно отвън, от страните с развита икономика, където тези цени са доста по-високи от българските. Така че от тази гледна точка поскъпването на електричеството в България е неизбежно в средносрочен план. Въпросът е дотогава и доходите да достигнат до по-приемливи и съпоставими с европейските нива, а фирмите да станат достатъчно конкурентоспособни и адаптивни.