Тя е сред най-известните съвременни учени в областта на етнологията, традиционната обредност, музикалната антропология. Работи в Етнографския институт с музей към БАН. Автор е на статии, монографии, сценарии на телевизионни филми, посветени на фолклора. Изследва музикалните традиции на малцинствата у нас, а също и на българите извън страната. Преди десетина години, по време на специализация в Института за музикално-фолклорни изследвания към Университета за музика и изпълнителско изкуство-Виена, Австрия, тя работи по проект на тема „Българите във Виена – музикален фолклор и национална идентичност“. Повече от десетилетие посвещава на българските общности в Албания. В поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания“ представя историята, религията, музикалната идентичност на нашите сънародници там. Научните трудове на Веселка Тончева се оказаха фактор за официалното признаване на българските малцинства от страна на Република Албания. През последните години, с помощта чешки институции, тя издава двуезични книги, посветени на българския фолклор.
Едно много интересно издание, на което аз съм автор, се появи миналата година – разказва доц. Тончева. – „Български музикално-фолклорни диалекти бе създадено по инициатива на чешкото сдружение „Заедно“, обединяващо българите, които живеят в Чехия. Главният двигател е Севда – млада българка, художничка, омъжена за чех, която иска нейните деца да научат повече за нашия фолклор. Това не е първата ни инициатива. Преди две години, пак по идея на Севда, направихме тематичен двуезичен брой на тамошното детско списание „Камаради“. Представихме български народни хумористични песни с текстове и ноти. Аз написах обясненията към тях. Последва изданието „Български традиционни празници“. Идеята на Севда беше родителите-българи да отварят тази книжка месец след месец и да четат заедно с децата си.
Доц. Тончева сподели още, че последното издание „Български музикално-фолклорни диалекти“ е написано на достъпен език, за да могат чешките деца, а и възрастните, да опознаят богатството на българския фолклор. Представя различните региони в България едновременно на български и на чешки език.
Съдържа 24 народни песни с литературен и нотен текст, сред които „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Тъкала Донка престилки“, „Девойко, мари хубава“ и др.
Идеята е децата от смесените бракове да знаят повече за своя произход, особено днес, когато живеят в глобална, мултиезична среда. Изданията са с красиви илюстрации, направени от Севда, а текстовете обобщават трудовете на редица наши учени. В книжката за фолклорните области е посочена богата библиография – безценна информация за всеки, който би проявил изследователски интерес.
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..