Слушайте!
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българо-чешките проекти на доц. д-р Веселка Тончева

БНР Новини
Снимка: личен архив

Тя е сред най-известните съвременни учени в областта на етнологията, традиционната обредност, музикалната антропология. Работи в Етнографския институт с музей към БАН. Автор е на статии, монографии, сценарии на телевизионни филми, посветени на фолклора. Изследва музикалните традиции на малцинствата у нас, а също и на българите извън страната. Преди десетина години, по време на специализация в Института за музикално-фолклорни изследвания към Университета за музика и изпълнителско изкуство-Виена, Австрия, тя работи по проект на тема „Българите във Виена – музикален фолклор и национална идентичност“. Повече от десетилетие посвещава на българските общности в Албания. В поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания“ представя историята, религията, музикалната идентичност на нашите сънародници там. Научните трудове на Веселка Тончева се оказаха фактор за официалното признаване на българските малцинства от страна на Република Албания. През последните години, с помощта чешки институции, тя издава двуезични книги, посветени на българския фолклор.




СнимкаЕдно много интересно издание, на което аз съм автор, се появи миналата година – разказва доц. Тончева. „Български музикално-фолклорни диалекти бе създадено по инициатива на чешкото сдружение „Заедно“, обединяващо българите, които живеят в Чехия. Главният двигател е Севда – млада българка, художничка, омъжена за чех, която иска нейните деца да научат повече за нашия фолклор. Това не е първата ни инициатива. Преди две години, пак по идея на Севда, направихме тематичен двуезичен брой на тамошното детско списание „Камаради“. Представихме български народни хумористични песни с текстове и ноти. Аз написах обясненията към тях. Последва изданието „Български традиционни празници“. Идеята на Севда беше родителите-българи да отварят тази книжка месец след месец и да четат заедно с децата си.

Доц. Тончева сподели още, че последното издание „Български музикално-фолклорни диалекти“ е написано на достъпен език, за да могат чешките деца, а и възрастните, да опознаят богатството на българския фолклор. Представя различните региони в България едновременно на български и на чешки език.




Съдържа 24 народни песни с литературен и нотен текст, сред които „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Тъкала Донка престилки“, „Девойко, мари хубава“ и др.




Идеята е децата от смесените бракове да знаят повече за своя произход, особено днес, когато живеят в глобална, мултиезична среда. Изданията са с красиви илюстрации, направени от Севда, а текстовете обобщават трудовете на редица наши учени. В книжката за фолклорните области е посочена богата библиография – безценна информация за всеки, който би проявил изследователски интерес.




Един от първите наши музикални фолклористи Васил Стоин събира в сборници хиляди песни още в началото на ХХ век – продължава доц. Тончева. През 1981 г. дъщеря му Елена Стоин също публикува своя труд „Музикално-фолклорни диалекти в България“. Нека поясня по аналогия на езиковите диалекти ние използваме термина музикално-фолклорни диалекти. Основното деление е на западни и източни. Николай Кауфман, Стоян Джуджев, Тодор Джиджев също са работили в тази област. Колегите чужденци се учудват как е възможно да имаме толкова различни в музикално отношение образци на нашата сравнително малка територия.




Това богатство, поднесено в книжка, вече предизвика интерес. Изданието е безплатно и вече е изчерпано в Чехия. Финансирано е от Министерството на културата в Чехия и дава възможност на малцинствата да направят свой културен продукт, с който да популяризират културата си и да работят за поддържане на идентичността си. Макар да не се разпространява у нас, всеки, който има интерес, може да го получи в електронен вариант. Убедена съм, че е важно да работим за България и у нас, и извън границите ѝ.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..

публикувано на 28.06.24 в 14:11
Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15