Олимпийският дух е обзел изцяло съзнанието на дългогодишния национален състезател по ски алпийски дисциплини Никола Чонгаров. Преди олимпиадата в Пьонгчанг той обяви, че има амбиция да стане първият български олимпиец, класирал се за игрите в дисциплината ски-крос, която набира популярност сред много млади състезатели.

Чонгаров беше знаменосец на българската делегация при закриването на зимните олимпийски игри в Сочи. Но сега не успя да влезе в българския отбор за олимпиадата в Република Корея, тъй като завърши 44-ти в квалификациите за Световната купа по ски-крос в Италия. 

Ски-кросът е нова дисциплина не само за Чонгаров, но и за България, затова родната Федерация по ски не беше предвидила съответното финансиране за подготовка на такива състезатели. 27-годишният скиор, който остана извън професионалния спорт в продължение на две години, сега отново е на пистата и тренира усилено с ентусиазъм, че ще успее да се класира за следващите олимпийски състезания. Надежда му дава напредъкът, който е постигнал в краткото време за подготовка, а и многобройната група почитатели на белите спортове в България, които му вярват и го подкрепят.

Малко след завръщането си от канадския зимен център „Панорама“, където се класира на 14-о място в гигантския слалом от календара на ФИС, Никола Чонгаров даде интервю за Радио България. Пошегува се, че тази година ще участва като коментатор на състезанията по ски-крос на започващата олимпиада в Пьонгчанг. Засега няма прогноза за победителите, защото в този спорт има много изненади, но като спортист симпатизира най-много на Филип Флисар. Той е словенец по народност и е като нас – с жилав балкански дух. Въпреки, че късметът му изневери в предишните две олимпиади, на които не можа да премине към големия финал, той не се отказа и продължава сега на трета олимпиада – казва Никола Чонгаров. И продължава:

Последните два сезона в ските ме научиха на много неща. Влязох в дисциплината без много да съм ориентиран в нея. Трябваше сам да си събирам средствата и да си съставям програмата, да работя в пълна концентрация и да обикалям по състезания. Освен това сам събирам и си разпределям бюджета. Ски-кросът не е много развит в България, а има условия у нас и си заслужава да се популяризира. Работих здраво и заради това ме подкрепиха много хора. Научих много за себе си като спортист, а и за хората, на които да разчитам. Осъзнах колко е важно да се обградиш с позитивен екип, а подкрепа получих дори от хора, които не са свързани професионално със спорта. В крайна сметка целта ми не беше постигната сега, но за сметка на това постигнах още около 20 други цели, които дори не съм си представял, че са толкова важни. Сега със сигурност знам, че искам да се занимавам със спорт, нещо за което имах колебания.

Никола Чонгаров оценява високо голямата подкрепа, която получава от стотици млади българи, които се вълнуват заедно с него по време на състезанията. Преди дни представи в социалните мрежи своята равносметка от състезателния сезон, който за него беше изпълнен с много надежди, но и разочарования. Там обяснявам на хората какво се е случило по време на квалификациите за олимпиадата – казва той. Въпреки разочарованието ми, хората продължават да ме подкрепят ентусиазирано. Казват ми, че пътят е по-важен, че се гордеят с мен. Това въздейства на психиката ми, дава ми криле да продължавам напред.

Никога не е идвал момент, в който да съм искал да се откажа, но трудности съм имал. Миналата година паднах и си ударих главата на писта в Швеция. До този момент никога не бях имал сериозна контузия в ските, но след този инцидент се събудих в болница и два месеца бях „извън релсите“. Тогава до мен беше годеницата ми Маргарет, която ми помогна да се върна с колата от Швеция към България. Вече се възстанових напълно от тази травма, чувствам се много добре и физически, и психически. Другото, с което отдавна се занимавам, е китарата. След олимпийските игри в Сочи, докато си почивах, се отдадох изцяло на музиката. Тогава усещах застой в ските, затова заложих на рок групата ми, с която организираме концерти в различни клубове.

С момчетата ни предстои запис на първи албум в Белград. Мой приятел е направил звукозаписно студио в едно бомбоубежище – там ще записваме скоро и съм доста развълнуван от този факт.

Снимки: личен архив