С алпинизъм Борис Туечки започва да се занимава от 30-годишен. „Малко по-късно започнах, защото учех вечерно, работех… Но имах нужда от отмора и тръгнах по планините“, разказва алпинистът. Днес, на 88 години, Борис Туечки пази спомени за красотата на света, видяна от множество върхове в Европа и Азия: Айлънд пик в Хималаите, трудния Матерхорн и Монблан в Алпите, 4- и 5-хилядници в Кавказ, сред които първенецът Елбрус… Удостоен е с всички отличия на Българския туристически съюз (БТС) – бронзов, сребърен и златен медал „Алеко Константинов“, и е майстор на спорта по алпинизъм. През 1984 г. на 54-годишна възраст се включва в българската експедиция до Еверест. Тогава за първи път българин – Христо Проданов, сам и без кислород, стъпва на най-високия връх на планетата и остава завинаги в ледената му прегръдка.

Аз фактически не бях в групата на експедицията. Там бяха по-млади хора. Но с един друг алпинист решихме да отидем да помогнем и се присъединихме малко по-късно, – разказва Борис Туечки за паметното изкачване. – Точно в деня, в който пристигнахме, Христо Проданов качваше върха и беше голяма радост, ентусиазъм. Понеже не е носил българското знаме, той е откъснал парче от съветското, оставено от предишна експедиция. Когато тръгва надолу, вече е 6 часа. Преди това, за да се облекчи, е оставил раницата си по-надолу. На връщане не стига до нея. Стъмва се и е принуден така да пренощува някъде. След това знаете какво се случи. Като алпинист Христо Проданов беше най-добрият между нас.

Най-паметното за Борис Туечки изкачване обаче се случва 10 години преди това. През 1974 г. той е ръководител на експедицията до Арарат в Турция. Те стават първите българи, изкачили върха, известен с легендата за Ноевия ковчег. В експедицията, организирана от алпийския клуб на дружество „Алеко“, участват 7 души. Четирима изкачихме върха, другите останаха долу с багажа и двете ни коли. Едната от тях беше „Запорожец“, чийто шофьор бях аз. С тази кола се качихме до 2 475 м надморска височина, – си спомня Борис Туечки. Красотите на света той запазва в снимки, които е представял в множество фотоизложби.

Ходил съм много – в Алпите, Кавказ, Памир… Но за мен България е най-хубавата страна – като природа, като даденост, – признава събеседникът ми. – Жалкото е, че при нас хората не ценят природата. Докато в Австрия, Швейцария, например, имат много хубав ред, чистота, пазят, уважават и обичат планината.

И днес Туечки не спира. Ходи в планината в сняг, бури и ветрове. Не пропуска събота-неделя да изкачи Черни връх, а през зимата – и да се спусне със ските си надолу.

Питам го, коя е любимата му българска планина:

Мога да кажа, че всички планини са ми любими. Но Пирин е най-дълбоко в сърцето ми. По-див е, по-хубав, с великолепни гледки от височините му, с много езера и върхове. Ходил съм и лятно време, но най-често през зимата. Правехме траверси. От нашия клуб „Алеко“ всяка година правехме най-трудния траверс – Рила-Пирин, от шеста категория.

През последните години Борис Туечки е водач в поклонническия поход „Рилски чудотворец“. Началото на инициативата е поставено през 2010 г. Неин организатор е Богословският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с благословията на Софийската Света митрополия и подкрепата на Столична община. Ежегодно през август множество поклонници изминават пътя от София през Витоша, Верила, Рила – през Седемте рилски езера до Рилския манастир, където през 1469 г. са пренесени мощите на небесния закрилник на България Св. Йоан Рилски.

В началото бяха по-малко участниците – 60-70 души. Миналата година бяхме вече 180 човека на всякаква възраст. Най-малкият участник беше на 3 месеца. Предишната година родителите му са участвали в похода и тогава са го планували. А този път решиха да дойдат с бебето. В похода идват различни хора. Някои от тях се включват от разни места. Не е задължително да се премине пътят от началото до края. Носим палатки, спални чували. Спим по дворове на църкви и къщи. Канят ни и в Цари Мали град, където ни посрещат много добре. Има съпътстваща кола, която носи тежкия ни багаж. Вървим само с леки раници с храна за обед и дрехи. Всеки ден изминаваме около 25 километра. Технически трудности по пътя няма и всеки добър турист може да се включи.

Снимки: личен архив