Практически няма потребител на интернет, който да не е станал обект на кибер атака. В това не се съмняват специалистите по кибер сигурност и забелязват, че хората и компаните се делят обикновено на два вида – такива, които знаят, че са били обект на атака, и други, които не са разбрали за това. С други думи– днес всеки бива атакуван от хакери. Посоката, в която се работи, е адекватно формулиране на видовете и типа на атаките и съответната реакция на засегнатите. Последният много известен случай беше вирусът WannaCry, който криптираше всички файлове и ИТ системи върху заразения компютър, като изискваше малък откуп от 300 долара, за да се възстанови достъпът. Странното в този случай беше, че не целеше печелене на пари, защото дори при плащане на откупа, потребителят не получаваше код за отключване на ИТ системата си, отчетоха специалистите по кибер сигурност. Атаката обаче ни впечатли със скоростта, с която се разпространи по целия свят. От нея стана ясно, че бързите технологични промени през последните години са направили от света „глобално село“, в което всички ИТ системи са взаимосвързани. На практика един прост вирус като WannaCry показа, че ако утре има подобна, но доста по-усъвършенствана атака, това може да предизвика катастрофа за икономиката, а потребителите не са подготвени да реагират адекватно на подобно явление.

С цел да направи българите по-бдителни и информирани по темата за кибер атаките, Държавана агенция „Електронно управление“ започна национална информационна кампания за кибер хигиена под наслов "Няма да ме хакнат". Тя ще продължи в периода на българското председателство на Съвета на ЕС до средата на 2018 г. и е под патронажа на европейския комисар за цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел.

Кампанията е обществена и има за цел да достигне до най-широк кръг потребители на интернет в България. По данни на Националния статистически институт за 2017 г., близо 62 на сто от българите ползват редовно интернет, а над 67 процента от домакинствата имат широколентова високоскоростна връзка. Това е и предимството на образователната инициатива „Няма да ме хакнат“, че се провежда основно онлайн с минимални финансови и доброволни човешки ресурси. Основна цел на участниците в тази инициатива на държавната аганеция е да популяризират прости и ефективни правила за кибер хигиена, което може да ограничи рисковете за всеки гражданин, а оттам – за организациите в публичния сектор и на бизнеса, които са най-честите  жертви на злонамерено поведение в кибер пространството. Това мото – „Няма да ме хакнат“, е намигване към нашата потенциална аудитория, казва Ива Неделчева – експерт в Държавана агенция „Електронно управление“ и продължава:

Разбира се, че не е възможно да си така защитен, че никога да не станеш обект на хакерска атака, защото вече атаките са много напреднали и сложни. Дори най-добре защитената система е възможно да бъде пробита. Идеята на нашата кампания не е да обещаем, че няма да бъдем хакнати, а да насочим вниманието към елементарните навици за кибер хигиена. Цялата информация, която споделяме в дигиталното пространство, е уязвима. Така, както пазим самоличността си в реалния свят, пазим портфейла, чантата си и внимаваме какво и къде казваме, по същия начин трябва да се държим и в кибер пространството. Трябва да знаем, че непрекъснато някой някъде ни наблюдава и трябва да бъдем осъзнати в избора на сайтове, които посещаваме. Също, когато търсим филм или песен, които не откриваме. Така попадаме на сайтове с неясен произход. Най-важното, което трябва да отчитаме при нашето търсене в интернет, е дали сайтът има защитен сертификат например. Не че това ни спасява тотално, но е гаранция, че някой ни е защитил.

Има сайтове в интернет, които помагат да разберете каква е сложността на криптирането, с което е направена кибер кражбата“ – дава нова насока в поясненията Динела Кайтазка, също експерт в Държавната агенция. Тя казва, че преди да търси помощ, човек трябва да се увери дали не става въпрос за фалшива кибер измама, на която може да се противодейства с лични усилия и повече информация по темата.