Българските кандидат-студенти, които искат да учат в чужбина, най-често се насочват към обучението по право, икономика и към инженерните науки, твърдят организаторите на международното изложение "Световно образование", което ще се проведе в края на тази седмица и ще събере над 80 образователни институции. Сред българите най-популярни дестинации за образование в чужбина са Великобритания, Холандия, Германия, Франция, Италия и Испания.

Заявление за обучение в университети във Великобритания са подали 2080 българи. Тази година се наблюдава 6 процентов ръст на кандидатите за Оксфорд, Кеймбридж, както и за медицински специалности, но за другите университети тенденцията като цяло се запазва. Засега няма решение на британското правителство дали ще продължи да финансира обучението на студентите от страните от ЕС след излизането на страната от общността, но тази седмица в София британският външен министър Борис Джонсън посочи, че Обединеното кралство е дестинация номер едно за българските студенти и очаква това да продължи да е така.

Сред българските студенти се забелязва засилен интерес към университите в Холандия. Най-предпочитани там са икономическите и бизнес специалности, туризъм и право.

Водещ избор сред българските кандидат-студенти е и Германия. Това в значителна степен се дължи на факта, че в тази държава таксите в университетите са минимални – от порядъка на 150-200 евро за покриване на административни разходи. Ниските разходи, комбинирани със силната германска икономика и отличната образователна система, правят перспективата за следване в Германия извънредно привлекателна за всички.

От тази година желаещите да учат във Франция ще кандидатстват вече в 10 университета, а не както до сега – в 12. Във Франция българите избират основно специалностите право и приложна лингвистика, но се насочват и към специализирани инженерни училища.

На фона на нестихващия интерес към следване в чужбина се наблюдава спад на студентите в самата България. За 2017/2018 учебна година приемът в държавните висши училища беше намален с 8 на сто спрямо предходната. Държавата тази година финансира обучението в 37 държавни висши училища на общо 45 584 студенти. Намалението на местата за държавна поръчка беше компенсирано с увеличаване на възможностите държавните вузове да приемат студенти в платена форма на обучение. За текущата учебна година бяха предвидени 12 104 места за тази цел, към които трябва да се добавят и местата в частните университети, които имаха възможност да приемат до 16 159 студенти. Някои наблюдатели отбелязват, че за да се запълнят свободните места, има занижаване на критериите за прием. Това, заедно с нарастващия интерес към програмите в чужбина, обуславя постоянен спад на студентите в България, чийто брой през последните 5 години е намалял с 30 хиляди. Спадът се наблюдава както в държавните, така и в частните университети, но още не е възможно да се заключи дали има повече интерес към частните програми за сметка на държавните.