Тъкмо заглъхна големият спор около Истанбулската конвенция, поляризирал обществото ни в две крайности – „за“ и „против“ и ето, че общественото внимание се фокусира върху друг останал с години нерешен проблем. На дневен ред сега е въпросът за словото на омразата, което чуваме както на улицата, така и от високата трибуна в парламента. Тя пряко или косвено засяга всеки един от нас, но по-страшното е, че повечето българи станаха толерантни към проявите на вербална агресия и дори я възприемат като начин за изява на мнение и елемент от свободата на словото.

Случайно или не, след Деня на любовта 14 февруари, в Софийския университет се проведе първи по рода си международен форум под наслов „София казва „НЕ“ на словото на омразата и екстремизма“. Целта на конференцията, провела се в началото на председателството на България на съвета на ЕС, бе недвусмислено да покажем, че страната ни на най-високо ниво се противопоставя на всички прояви на нетолерантност, нетърпимост и опити чуждото достойнство и свобода да бъдат накърнени и ограничени. Сред организаторите на срещата бяха сдружението за човешки права "Маргиналия", "Интернет общество-България" и Столичната община, в партньорство с организацията на евреите в България "Шалом" и "Гьоте институт". Сред участниците бяха американският посланик Н. Пр. Ерик Рубин, посланикът на Израел Н. Пр. Ирит Лилиян, кметът на София Йорданка Фандъкова, представители на различни неправителствени организации.

Страната ни наскоро придоби статут на страна-лиазон в Международния алианс за възпоменание на Холокоста, а съвсем скоро ще станем и официален член на организацията – заяви в словото си зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев. От изявление на заместник-министъра на образованието Деница Сачева, стана ясно, че се обсъжда въвеждането на повече часове за гражданско образование в българското училище, като една от превантивните мерки срещу разпространението на речта на омразата.

Кметът на София Йорданка Фандъкова отрече общинските власти да са разрешавали шествие с участието на привърженици на неонацистки идеи и благодари на организацията „Шалом“ за партньорството в акции за почистване на градски фасади от надписи и знаци, които са символ на омразата. Единственият начин дадена общност да върви напред и да се развива е, като намира обединение около градивни цели. Обединението срещу нещо може бързо да спечели поддръжници, може да постигне кратковременни високи резултати, но не може да произведе стабилно развитие за бъдещето. Да, омразата и агресията заразяват лесно, често те са най-лесният отговор, но винаги водят в грешната посока. – каза още Йорданка Фандъкова.

Погледнат през призмата на медиите, от обществен проблем словото на омраза се превръща в морален и естетически въпрос, с който неведнъж са се сблъсквали по-опитните журналисти от електронните медии. В рамките на Софийския форум журналистката от програма „Хоризонт“ на БНР Ирина Недева сподели преки впечатления за опасността словото на омразата да се ретранслира пряко в медиите. Ако през 2013 г. сме алармирали за опасни явления в медийната среда, защото са били спорадични, днес виждаме много повече подобни агресивни прояви в медиите – каза Недева и добави:

Омраза към етнически различните, сексуални, религиозни малцинства, абсолютно безкритично влезе в медиите и си струва да се замислим за това, как явлението стана възможно и в какъв контекст – социален и политически, се случи това. Смятаме, че това е важно, защото езикът на омразата на практика хвърля клеймо върху професионалната журналистика. Една от многобройните причини за намаляване на доверието в медиите, което от доста време наблюдаваме, е липсата на професионалното предаване на достоверна и качествена информация за политическите процеси и социалните явления и всичко, което се случва в живота ни.

Снимки: БГНЕС