Българската столица София е съхранила в своето минало безброй истории, случили се и случващи се в нея вече над 8 000 години. Градът, построен върху хилядолетни пластове история, носи духа на културно средище под името Улпия Сердика. Наречена е на император Марк Улпий Траян, на когото дължи автономното си управление. За онова време днес ни напомнят редица артефакти като ротондата „Свети Георги“, Западната порта и Ларгото, както и още ценни експонати, останали погребани под сградите на властта, построени по времето на социализма.
Спомен за някогашното величие на града е и видеопоредицата „5 минути София“. Това е един изключително амбициозен проект, чийто автор е актьорът Камен Воденичаров. Ето какво го мотивира да се върне назад по трънливия път на миналото:
Идеята за „5 минути София“ дойде от невъзможността да реализираме един проект за три големи пълнометражни епизода за историята на София. Това щеше да е документален филм, който обхваща всички периоди от нейното минало. Когато „разфасовахме“ голямата история на много малки части, се получи идеята за „5 минути София“. Въз основа на първоначалния сценарии за дълъг филм имаме различните епохи, в които са се развивали градът и паметниците от онова време.
Що се отнася до подготовката и заснемането на отделните филми, актьорът споделя, че той и екипът му работят в сътрудничество с Музея за история на София и Българска национална филмотека. Богатият филмотечен архив им позволява да избират архивни кадри, свързани с темите, които ги интересуват и с тяхна помощ да придават достоверност на своя разказ.
От своето начало през 2012 година досега, поредицата има 52 епизода, но е много трудно да откроим такъв, който заслужава по-голямо внимание от останалите. Истината е, че всеки от тях е едно парченце от пъзел, който всеки от нас трябва да подреди. Само така можем да направим обективния прочит на историята, за който политици и общественици призовават вече близо 30 години.
И все пак е редно да обърнем внимание на два епизода, които бележат края на две системи на управление на страната. Историята на фелдмаршалския жезъл на цар Борис ІІІ, която бележи края на Третото българско царство и унищожаването на ракетите СС23, което е едно от условията за присъединяване на България към НАТО. Но нека първо се пренесем в 1943 година, когато на 3 октомври е трябвало да бъде отбелязан четвърт век от възкачването на Борис III на трона. По този повод българският генералитет избира и поръчва подходящ подарък. Ето къде се намира той днес и каква е истинската му история:
С идването на новата власт и обявяването на България за народна република започва комунистическия период в нашата история. Страната става част от Варшавския договор и започва своето превъоръжаване. Едно от новите оръжия, които получава армията, е ракетният комплекс СС23. Дванайсетте системи са застрашавали земите на Турция, Гърция и дори Италия. Унищожаването им през 2002 година отваря пътя ни за членство в Северноатлантическия пакт две години по-късно.
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..