Тодоровден, един от най-колоритните народни празници, се отбелязва в първата събота от Великденските пости. Предшестван е от Тодоровата неделя, наричана още Тримирна, Гладна, дори Черна неделя. През седмицата между Сирни заговезни и Тодоровден трябва да се пази строг пост. Според народните представи това е време, в което здравето на хората, приплода при животните и бъдещата реколта са поставени в опасност, тъй като нощем бродят таласъми и други нечисти сили. На някои места наричали страховитите същества „св. Тодор на бял кон и баба Тудорица“.
Тези названия са още един пример за преплитане на езически вярвания и православна традиция. Нека припомним, че още през Ранното средновековие българите почитали християнския светец Тодор, обединявайки култа към светите великомъченици Теодор Стратилат (честван от християните на 8 февруари) и Теодор Тирон (денят му е на 17 февруари в православния календар, в католическия – на 9 ноември).
През Тодоровата неделя действат много забрани, засягащи главно жените – те не бива да закъсняват вечер, момите не правят седенки, не се пере с бухалка, не се оре и не се сее, за да се предпазят хората и реколтата от гръм и градушка. Както се пее в една популярна песен, св. Тодор наказва тези, които не спазват въздържание:
Таз неделя Тодоришка не се яде, не се пие, не се преде, не се тъче…
Ако се събират малки моми и ергени на седянка,
свети Тодор кон си влачи по керемиди и тавани…
керемидите падат на момите по полите, на момците по главите…
Забранено е също да се пере и да се сушат дрехи, за да се избегнат някои болести като глухота, „изсъхване“ на части от тялото и пр. Други забрани и обредни действия пък пазят от лудост, „въртоглавие“ или „шемет“ при хора и животни.
На празника, още преди изгрев слънце, моми и невести приготвят обредни хлябове, често във формата на кон или подкова. Върху тях слагат сол, скилидки чесън, орехови ядки. Докато ги раздават на съседи и роднини, жените бягат, ритат се и цвилят, наподобявайки коне. Вярва се, че така ще се раждат повече кончета и деца.
Тодоровден е сред празниците, свързани с прехода от зима към лято.Според народните представи, на своя ден св. Тодор забива гореща главня в земята и я затопля. След това съблича деветте си кожуха и отива при Господ, за да се помоли за лято. Светецът се счита за покровител на конете, самият той язди бял кон, подкован „със сребърни клинци и златни подкови“. Подобно е обещанието, което мъжете дават на своето конче, подготвяйки го за кушията на Тодоровден. Ако конят победи, юнакът се врича „копитата му да посребри, юздата да му позлати“.
Празникът е сред най-почитаните народни традиции и днес. След конните надбягвания, организирани край градове и села, победителите непременно трябва да съберат гости в дома си. На много места се правят курбани в чест на „конския светец“. Празнуват и всички, които носят името Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.
Снимки: БГНЕС
Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..
На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..
Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..