Тодоровден, един от най-колоритните народни празници, се отбелязва в първата събота от Великденските пости. Предшестван е от Тодоровата неделя, наричана още Тримирна, Гладна, дори Черна неделя. През седмицата между Сирни заговезни и Тодоровден трябва да се пази строг пост. Според народните представи това е време, в което здравето на хората, приплода при животните и бъдещата реколта са поставени в опасност, тъй като нощем бродят таласъми и други нечисти сили. На някои места наричали страховитите същества „св. Тодор на бял кон и баба Тудорица“.
Тези названия са още един пример за преплитане на езически вярвания и православна традиция. Нека припомним, че още през Ранното средновековие българите почитали християнския светец Тодор, обединявайки култа към светите великомъченици Теодор Стратилат (честван от християните на 8 февруари) и Теодор Тирон (денят му е на 17 февруари в православния календар, в католическия – на 9 ноември).
През Тодоровата неделя действат много забрани, засягащи главно жените – те не бива да закъсняват вечер, момите не правят седенки, не се пере с бухалка, не се оре и не се сее, за да се предпазят хората и реколтата от гръм и градушка. Както се пее в една популярна песен, св. Тодор наказва тези, които не спазват въздържание:
Таз неделя Тодоришка не се яде, не се пие, не се преде, не се тъче…
Ако се събират малки моми и ергени на седянка,
свети Тодор кон си влачи по керемиди и тавани…
керемидите падат на момите по полите, на момците по главите…
Забранено е също да се пере и да се сушат дрехи, за да се избегнат някои болести като глухота, „изсъхване“ на части от тялото и пр. Други забрани и обредни действия пък пазят от лудост, „въртоглавие“ или „шемет“ при хора и животни.
На празника, още преди изгрев слънце, моми и невести приготвят обредни хлябове, често във формата на кон или подкова. Върху тях слагат сол, скилидки чесън, орехови ядки. Докато ги раздават на съседи и роднини, жените бягат, ритат се и цвилят, наподобявайки коне. Вярва се, че така ще се раждат повече кончета и деца.
Тодоровден е сред празниците, свързани с прехода от зима към лято.Според народните представи, на своя ден св. Тодор забива гореща главня в земята и я затопля. След това съблича деветте си кожуха и отива при Господ, за да се помоли за лято. Светецът се счита за покровител на конете, самият той язди бял кон, подкован „със сребърни клинци и златни подкови“. Подобно е обещанието, което мъжете дават на своето конче, подготвяйки го за кушията на Тодоровден. Ако конят победи, юнакът се врича „копитата му да посребри, юздата да му позлати“.
Празникът е сред най-почитаните народни традиции и днес. След конните надбягвания, организирани край градове и села, победителите непременно трябва да съберат гости в дома си. На много места се правят курбани в чест на „конския светец“. Празнуват и всички, които носят името Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.
Снимки: БГНЕС
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...