Шумен е град, известен като един от центровете на Българското Възраждане, на културния и духовния живот и където все още може да се усети духът на това време. Ако тръгнете по калдъръмената улица „Цар Освободител“ и вървите по нея към Томбул джамия, ще минете през къщите-музеи на едни от най-видните български интелектуалци и възрожденски дейци като Панайот Волов, Панчо Владигеров, Добри Войников. Тук е и къщата, в която е живял Лайош Кошут. Градът е родно място на митрополит Климент Търновски (със светското име Васил Друмев), както и на първия мюфтия на мюсюлманите в България – Ходждазаде Мехмед Мухйиддин. Джамията се намира в западната част на града, където е бил градският центърът в миналото.
„Род прохожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека. Всичко си има време. Време да събаряш и време да съграждаш.“ – тези мисли за времето, съграждането и събарянето (от книгата на Еклисиаст) естествено изникват в мислите, когато човек пристъпва към Томбул джамия – мюсюлмански храм, който през Възраждането е бил един от най-важните религиозни, културни и образователни центрове на мюсюлманите по нашите земи. Тя, освен че е един от символите на Шумен, е и национален паметник на културата, част от 100-те национални туристически обекта в България, но заради реставрационни дейности през последните години броят на туристите, посещаващи джамията, значително е намалял.
Томбул джамия е строена през 1744 г. от благодетеля Шериф Халил Паша, на когото е именувана, но поради кръглия си купол, което на турски се произнася като „томбул“, сред населението повече е позната като Томбул джамия.В архитектурата на храма има влияние от зародилия се в началото на XVIII в. ориенталски архитектурен стил „лале”, който се характеризира с наличие на елементи от френския барок. Всички части на архитектурния комплекс са включени в обща композиция и са свързани с вътрешни дворове.В молитвената зала се влиза през открито преддверие с високи аркади в мавритански стил.В книгата си „Тайните на Томбул джамия“ проф. Добрин Добрев от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ пише: „Томбул джамия е представяна като една от най-големите мюсюлмански култови сгради на Балканския полуостров. Традиционно се отбелязва и наличието на богата библиотека, която съдържа 800 ръкописа и 1500 старопечатни книги.“
През 2004 година е направено проучване за реставрацията на джамията. В периода от 2005-2008 година са извършени някои аварийни дейности по укрепване на храма. Поради недостиг на средства, проектът за реставрацията е прекъснат чак до 2016 г., когато чрез събрани дарения стартира отново. Работата включва два етапа – строителен и етап на художествена реставрация.
Томбул джамия за мен, от всички които съм виждал – без тези, които се строят сега в Средния изток, е най-богато украсената – категоричен е ръководителят на художествената реставрация Любомир Воденичаров. Що се отнася до етапа на художествена реставрация той уточнява:
Най-сложното нещо в тази джамия е, че има експонирани два периода на украса. Единият е оригиналният от средата на XVIII век. И другият– по-късен, от XIX век, който е преписан. Това се е наложило, тъй като първата украса е подчинена на алианската естетика. През XIX век, поради някои повреди и споменатите естетически съображения, украсата е била преписана, но вече с местните елементи на турския барок. Постигнали сме споразумение там, където бъде открит първи период, да бъде реставриран той, а където бъде открит пласт от втори период – да бъде реставриран. Опитваме се да направим така, че да има отчетлива разликата. Всичко в украсата е впечатляващо, защото е рисувана на ръка – не са ползвали шаблони.
Снимки: Юзлем Тефикова и Радио Шумен
Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..
Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала..
През 2000 г. археологът д-р Георги Китов и екипът му откриват в могилата Рошава чука, край хасковското село Александрово, тракийска гробница от IV в. пр.Хр. С високата си художествена стойност, стенописите и архитектурата й я отличават от всички..