Уморихте ли се от американски кинохитове, пълни със специални ефекти и снимани с огромни бюджети? Пазарът е пълен с подобни, тъй като носят най-много приходи за разпространителите. Въпросът какво наистина иска зрителят, плаши продуцентите и режисьорите, тъй като знаят, че въпреки консуматорското общество, в което живеем, все още има хора, които не са във възторг от филмите с предвидим сюжет и край. Те отдавна са се отдалечили от едно от определенията за кино, според което, то е изкуство, което съчетава звук и картина, превръщайки ги в най-въздействащата форма на изразяване. То може да засегне различни проблеми или състояния, които вълнуват обществото или отделния човек. Подобни образци все още откриваме в европейското, а също и в късометражното кино. В следващите редове ще обърнем внимание именно на един фестивал за късометражно кино, заснето обаче с мобилен телефон. Каква е целта и как се ражда идеята за форума „Кино в длан“, обяснява кинокритикът Александър Донев:

Това е идея на председателя на Управителния съвет на читалище „Добри Войников“ в Шумен Николай Николов, който е почитател на независимото кино. За мен лично няма ясна разделителна линия между различните видове кино-те преливат помежду си. В съвременното професионално кино има много филми, които се финансират и създават на независим принцип, но въпреки това събират достатъчен брой зрители. В момента може да се каже, че публиката е разделена почти поравно между филми, които са държавно финансирани и такива, които са направени чрез различни форми на частно финансиране. Смятам, че любителското кинотворчество и филмите, които хората правят за себе си, за да представят своите способности да се изразяват чрез филмовите изразни средства, е много важна възможност за нашето общество.

Донев допълни, че филмите са с дължина до 5 минути и засягат теми, които отсъстват в киното, финансирано на държавен или частен принцип. Фестивалът се провежда за трета поредна година, като и този път има сериозно участие на филми от Македония, Украйна, Русия, Молдова и Турция. Журито, в което участваха утвърдени професионалисти в областта на киното, телевизията и журналистиката, имаше нелеката задача да излъчи свой фаворит сред 63 заглавия. В крайна сметка избраха филма „Влудяване“ на Георги Мартев. Той ги е впечатлил със своята минималистичност. Въпреки че е заснета само в една стая с елементарен реквизит и без сложна актьорска игра или диалог, лентата успява да ги докосне с начина, по който авторът описва как човек на границата на истерията възприема своето ежедневие и предизвикателствата, които му поднася то.

Освен журито, публиката също има своя любима киноминиатюра. Тя е дело на 17-годишната ученичка от Видин Антонина Лозанова. Филмът „Северозабравени“ разказва за живота на възрастните хора от българския северозапад и е отличена заради своята значима социална тематика.

Когато заговорим за Северозапада, го правим с болка, защото знаем, че младите хора – бъдещето на този край, отдавна са заминали далеч зад граница или са се преселили в други градове, търсейки своя по-добър живот. Упрекът ни не е и не може да бъде насочен към тях, а по-скоро към хората, които допуснаха обезлюдяването на района да достигне тези плашещи размери. Защо държавата не чува проблемите на хората, а ги кара да я напуснат?

Мисля, че това е резултат от погрешното разбиране за демокрация в нашата страна. Нашето общество е със силно накърнено чувство за солидарност. Може би някои хора възприеха демокрацията като отказ от редица ценности, които бяха характерни за предишната система. Там солидарността, социалният ангажимент да помогнеш на по-бедните и затруднени хора, беше една от главните задачи на държавата и гражданите. Децата се възпитаваха от малки да помагат на по-слабите. Мисля, че това е един изгубен стар морал, който новото общество не замени с нищо – смята Александър Донев.