Електроразпределението в България е частен бизнес, който е доминиран от чужди компании. Една от най-големите, доставяща ток на 3 млн. българи в цяла Западна България, вкл. и столицата София, е чешката държавна фирма ЧЕЗ. Тя придоби правата да снабдява с ток населението и бизнеса в този голям регион преди 14 години за 280 млн. евро. Сега чехите се отказват от своя български бизнес, оценяван на 1 млрд. евро активи и около 50 млн. евро годишна печалба, и го продават на българската частна фирма „Инерком” за 360 млн. евро, като договорът е вече подписан. На пръв поглед – сделка като сделка между две компании, при която държавната намеса може да бъде сведена единствено до одобрението на Комисията за защита на конкуренцията. Формално погледнато, с това се изчерпват възможностите и лостовете, с които могат да бъдат защитени интересите на страната и на потребителите на електроенергия.

На практика обаче цялата държава беше вдигната на крак от тази сделка, която според властите заплашва националната сигурност и интересите на трите милиона български потребители на ток, доставян от ЧЕЗ. Ресорният енергиен министър Теменужка Петкова подаде по искане на премиера Борисов оставка, която обаче засега не е приета. Парламентът извика за обяснения собственичката на „Инерком” – Гинка Върбакова, президентът Румен Радев се замисли дали да не свика извънредно Консултативния съвет за национална сигурност, премиерът Бойко Борисов поиска мажоритарен дял за държавата от ЧЕЗ.

Българската бизнес дама се съгласи да вземе държавата като партньор, но уточни, че това трябва да се одобри и в Прага от шефовете на ЧЕЗ, за които обаче според премиера на Република Чехия Андрей Бабиш сделката е приключена.

Защо е цялата тази паника и шумотевица около на пръв поглед една нормална търговска сделка между партньори от две страни-членки на ЕС?

ЧЕЗ работи в областта на електрическата енергия и съмнения около дейността й няма. Съвсем другояче стоят нещата с купувача на чешкия бизнес, частната българска фирма „Инерком”. В общественото пространство никой нищо не знаеше за нея до момента, когато се оказа, че тя е купувачът на електроразпределителното дружество със стратегическо за България значение. Мистерията предизвика много слухове, спекулации и догадки и изведе преди всичко на първо място въпроса за произхода на парите за закупуването на електроразпределителната фирма. Засега надделява мнението, че „Инерком” е само фасада и че истинският нов бъдещ собственик на бизнеса е друго лице или фирма. Споменати бяха офшорни фирми, кукловоди от бившите съветски републики и други похвати, прилагани в сенчестата икономика още в ранните години на пазарната икономика в България. Единствените факти черно на бяло засега са 4-те малки фотоволтаични парка на „Инерком”, отказът на пазарджишката фирма да продължи да управлява няколко общински паркинга в града, както и ликвидирането на участието на съпруга на Гинка Върбакова в няколко негови фирми. Това преструктуриране на бизнес дейностите на провинциалните предприемачи на пръв поглед няма връзка със сделката за електроразпределителната фирма. Но пък от друга страна показва реалните измерения и мащабите на техния досегашен бизнес. А те са много далеч от необходимите за управлението на бизнес в половин България с 3 млн. клиенти финансови възможности, професионални и мениджърски умения и бизнес размах. След няколко дни мълчание, собственичката на провинциалната фирма „Инерком” не се умори да обяснява във всички обърнали се към нея национални медии и официални институции колко почтена, законосъобразна и изгодна за потребителите и държавата е сделката с ЧЕЗ. От чешката фирма също прозвучаха успокоителни слова и обяснения, че място за притеснения няма и че те са уверени в успеха на търговската операция.

Как ще приключи цялата афера – дали с истинска приватизация или с принудителна ренационализация, не се знае. А може би сделката просто ще пропадне под политическия и икономически натиск. Всичко ще зависи от преговорите на Върбакова с шефовете на ЧЕЗ в средата на тази седмица в Прага, които тя ще убеждава да се съгласят и българската държава да стане съсобственик в продаваното от тях предприятие. Ще напомним само, че ЧЕЗ вече води срещу българската държава арбитражно дело за десетки милиони евро и сигурно няма много да се зарадва на този самопоканил се партньор-длъжник. Най-вероятно и от Европейската комисия няма да погледнат с добро око на държавната интервенция, тъй като тя противоречи на правилата на играта в енергетиката. А последният вариант, лансиран от финансовия министър Владислав Горанов, е държавата да купи самия приватизатор, т.е. фирмата „Инерком”, заедно с придобития вече от нея ЧЕЗ. Нещата толкова се заплетоха, че българският парламент реши да изработи и приеме спешно промени в закона за енергетиката, които се очаква да влязат в сила след около 15 дни и с помощта на които параметрите и действащите лица в сделката за ЧЕЗ да бъдат съобразени със стратегическите интереси на държавата и потребителите. А докато пишат промените в закона, управляващите няма да е лошо да се замислят защо стратегически инвеститори като ЧЕЗ напускат България.