Там, където професиите са феминизирани, има най-много насилие, показва анализ на данните от социологическо проучване, проведено от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Според проучването, 40% от работодателите са обезпокоени от насилието и тормоза на работното място, но само 25 на сто от тях са въвели превантивни мерки за предотвратяване на физическото и психическо насилие. Това стана ясно по време на национална конференция на тема „Не!“ на насилието на работното място“, организирана в навечерието на 8 март от Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата към един от най-големите синдикати в страната ни – КНСБ.

От Синдиката на българските учители припомниха, че на първо място по стрес и тормоз е учителската професия, следвана от тези на медиците и на журналистите. Причините, водещи до тези прояви, са социални и икономически. На първо място синдикалните лидери посочиха негативната социална среда, характеризираща се с бедност и безработица, несигурност и ширещи се прояви на престъпност и невъздържаност сред различните съсловия. Проявите на физически и психически тормоз на работното място са зачестили и затова синдикатите предлагат да бъде приет Закон срещу този род прояви.

За България понятието „насилие на работното място“ е новост, но явленията съвсем не са нови – каза д-р Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. И допълни:

Проблемът с насилието над жените на работното място не е личен, а структурен и произхожда от далечните патриархални времена, но в днешно време все повече се задълбочава от този глобален икономически модел, който комерсиализира експлоатацията на женския труд. В същото време то  нарушава правата на всички работници. Насилието се проявява в различни форми, но най-често то е физическо и психическо, с проява на подчертан тормоз, нагрубяване и малтретиране. Данните показват, че 7,5% от анкетираните работници са били обект на физическо насилие през последните 12 месеца. Понякога психическите травми са по-опасни, дори от физическото нараняване.Негативните последици за икономиката ни се изразяват в намалена производителност, отсъствие по болест, голямо текучество на персонала, преждевременно пенсиониране, заради заболяване и т.н. При 18% от анкетираните, посочили, че са преживели стрес на работното място, придружен с телесна вреда, това е довело до лечение при 10% от тях.

Като се отчетат и косвените вреди става ясно, че стресът на работното място излиза твърде скъпо на обществото ни. Преживяното чувство на гняв, безпомощност и страх, често се пренасят и върху останалите членове от семейството“.

Насилието е толкова втъкано в ежедневието ни тук, че понякога е трудно да го отсеем, посочим и заклеймим. Започва се от детската ясла, преминава към училището, работното място, езика на омразата в парламента, в медиите, правораздаването на улицата с оръжие, всичко това са победи на насилието над цивилизационна общност, към която ние претендираме да принадлежим – това казва вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков. А проблемът с насилието на работното място е пряко свързан с въпроси, като осигуряването на достоен труд и защита на основните трудови права на работещите. И още от Пламен Нанков:

Когато някой е нанесъл физически или психически тормоз на работното място, той трябва да отговаря за делата си в съда. Ако някой ми отнеме работата и аз остана на улицата, без да мога да издържам семейството си, това също е насилие на работното място. Ако работодателят ме осигурява не върху пълното ми възнаграждение, това пак е насилие, защото той ощетява моите права на медицинско обслужване, на достъп до кредитиране и т.н. Това също е форма на насилие. Някой трябва да спре това безумие, докато то все още може да бъде спряно. В противен случай ние ще загубим битката и вече няма да бъдем правова държава. Правото ще е на страната на по-добре въоръжения, на по-силния, а това не е пътят, по който трябва да вървим“, предупреди вицепрезидентът на КНСБ.