Представители на над 80 неправителствени организации от Западните Балкани и Черноморския регион се събраха в София, за да създадат своя мрежа за мониторинг върху държавните политики в области като здравеопазването, образованието и равнопоставеността между половете. Подобно събитие е много важно за нас, защото насочва вниманието върху ключовите цели на развитието и прави връзка между гражданското общество и държавната администрация. Целта е изграждане на устойчиви и ефективни политики за бъдещето. Форумът в София бе своеобразна платформа за контакт на страните от Черноморския регион и Югоизточна Европа. Специфичен приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС е именно европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани. С този аргумент МВнР подкрепи и участва в организирането на конференцията, посветена на сътрудничеството за развитие в контекста на промените. Всяка инициатива, организирана от гражданския сектор или академичните среди, дава отражение върху европредседателството – казва Моника Панайотова – зам.-министър за българското председателство на Съвета на ЕС 2018.

България като председател в момента е начело на една от работните групи, насочена към това – глобалните цели за развитие да се приложат в различните държави. Темите за сигурността, за околната среда, демографските предизвикателства, дигитализацията и „Революция 4.0“- това са предизвикателства с различни измерения в сферата на вътрешния ред и сигурност, енергийна сигурност, кибер защитата и социалната сигурност. Всички тези предизвикателства очакват комплексен и интегриран подход за тяхното преодоляване. Това минава през трансформация на обществата ни и на икономиката като цяло, за да можем да сме адекватни на новите реалности. ЕС не е само съюз на държави или свързани икономики, той е най-вече съюз на свързаност между хората. Всяка инициатива и действия, които са конструктивни и водят до устойчивост и прогрес, имат своята добавена стойност.

Причината, да се включи миграционната политика на европейските държави в дневния ред на конференцията е, че тя има голямо отражение върху обществото – казва Шеймъс Джефрисън, директор на CONCORD, европейска неправителствена организация за взаимопомощ и развитие. Миграционната политика през последните две-три години в ЕС, подкрепена от eвропейските правителства, се осъществява под въздействието на голямата отбранителна теза, че трябва да се спре миграционният поток. Една пета от целевата помощ са пари, които са предпоставка за корупция в европейските държави. Но не в Африка, Латинска Америка, не в Азия, а тук – в Европа, се плаща цената на бежанската вълна. Приемането, интеграцията, престоят на хората, които пристигат в Европа, се подпомагат чрез финансови инструменти, насочени за борба с бедността. Повече беше похарчено за помощи на бежанци, отколкото за хуманитарни помощи за нуждаещите се райони. Парадоксът е в това, че включвайки каквито и да е било мерки, но без национални целеви платформи, се стигна до разрастване на проблема. Това е заради неправилния начин, по който се оползотворяват фондовете. Затова нашата работа – на неправителствения сектор, сега се увеличава, за да разберем къде и за какво отиват обществените пари и дали тези фондове постигат целите, за които са създадени, или пък се пренасочват.

Снимки: bg-eupresidency.gov.bg