Българката винаги се е славила със своето трудолюбие, умения и усет за красивото. И всички тези качества най-добре личат в традиционната българска носия, най-вече в женското облекло. Жените сами тъчели платовете за ушиването на дрехите, украсявали ги с шевици с ръчно багрени конци, влагайки не само своето виждане, но и запазвайки и предавайки на поколенията древни мотиви. По носията е можело да се определи от коя етнографска област е жената, от кой род е и още много неща. Но след Освобождението на България през 1878 година в облеклото на българката настъпват значителни промени. За тях разказва етнологът Ели Гуцева:
До Освобождението българката запазва традиционния си костюм основно в селото. Той се състои от риза и връхна дреха, която или е разтворена отпред (нарича се сая), или представлява цял сукман. Ризата е богато извезана, забраждането съществува като важен елемент от облеклото на омъжената жена. Костюмът включва и аксесоари – чорапи, престилка, пояс, колан и съответните накити, които се носят от жената в зависимост от социалното и семейното й положение, дали е омъжена или не.
Везбата, която е трудоемка и която носи много символика през цялото Възраждане, малко по малко започва да отпада. На нейно място се появява дантелата, която опасва полите и ръкавите на ризата. Ризата се скъсява и става долна дреха, като съответно горната дреха преминава в малко по-опростен тип, подобен на роклята. В селото накитите продължават да съществуват и да носят своята символика, но това вече са не толкова богато украсени накити от скъпи метали – посочва най-съществените разлики Ели Гуцева.
Забраждането запазва най-вече обредна функция в някои традиции – лазаруването, обреда на венчавката и омъжването на жената – отбелязва Ели Гуцева. – В града започват да навлизат шапките, има един период, през който те са широко застъпени и са с изключително разнообразни и пищни форми. Но категорично през 20-те и 30-те години на ХХ век нещата са коренно променени.
Така стъпка по стъпка, но неизбежно се променя традиционното облекло на българката след Освобождението, като постепенно преминава в съвременно градско облекло от европейски тип.
Снимки: Десислава СемковскаНа 2 март в зала "България" Националният филхармоничен оркестър и маестро Найден Тодоров ще представят "Нестинарски танц" от Марин Големинов, Концерта за пиано № 3, опус 31 в си бемол минор от Панчо Владигеров с бляскавия солист Георги Черкин и Симфония №..
Изложба на художника Стоимен Стоилов ще бъде открита в Българския културен институт "Дом Витгенщайн" (Parkgasse 18) във Виена, Австрия, на 28 февруари и ще може да бъде видяна до 28 март. Експозицията съдържа живопис, пастели и графика. Стоимен..
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..