Един скандал набира скорост в държавите, наскоро влезли в Европейския съюз. Той избухна миналата година, когато от Вишеградската четворка алармираха, че в новите членки на ЕС се продават хранителни продукти с по-ниско качество от тези, предлагани на пазарите в старите страни-членки. Започнаха повсеместни проверки, които наистина установиха значителни разминавания. Самият Брюксел беше стреснат от вълната на недоволство в Централна и Източна Европа и обеща да вземе мерки.

България не прави изключение от групата на тези страни, които са възмутени от опитите на мултинационалните компании да делят гражданите на Европа на две категории – първо качество и второ качество. Още повече, че се оказа, че някои хранителни продукти, а и не само хранители, се продават на по-високи цени в по-бедната и изостанала част на обединена Европа. Компетентните органи в България направиха няколко проверки и анализи на съдържанието на продавани в страната вносни хранителни продукти със същите в търговската мрежа в Западна Европа. Резултатите от последната проверка на Министерството на земеделието, храните и горите, бяха публикувани тези дни и предизвикаха остри неодобрителни реакции в обществото. Оказа се, че има случаи, когато цените в България са чувствително по-високи, отколкото на Запад, че химическият състав на продаваните в България хранителни стоки е различен от еквивалентите от същата марка в по-развитата част на Европа. Така например в мляко за бебета бе открито палмово масло. България е в югоизточната част на Европа, но все пак е доста далеч от палмите и в никакъв случай не може да се каже, че това е традиционна храна за българите. Просто това масло е по-евтино и по-некачествено. В крайна сметка излиза, че на по-бедните се продава по-скъпо и по-нискокачествено. Един български евродепутат спомена даже думата „апартейд”.

Каква е логиката на мултинационалните компании в случаи като този? Защото не става дума за изключения, а за установена практика. На пръв поглед тя даже е похвална, защото става дума за адаптиране на различните продукти към спецификите на местните пазари. Ясно е, че британците и българите например са с различни хранителни навици и предпочитания. От тази гледна точка, различия във версиите на един и същ търговски продукт в зависимост от пазара, за който е предназначен, са логични. Но не и когато става дума за по-ниско качество и по-високи цени. Първо, защото няма обосновани аргументи да продаваш по-скъпо на по-неплатежоспособни пазари и, второ, разликите в химическия състав е неприемливо да бъдат за сметка на влагането на по-некачествени суровини. А точно за това става дума във въпросния скандал. Цялото това поведение на мултинационалните фирми има икономическо обяснение. Пазарите в Централна и Източна Европа са малки като обеми и е икономически неефективно да се разработват специални продукти за тях, защото те ще струват много скъпо. Освен ако не вдигнеш цената на тези продукти. Очевидно е, че точно за този подход става дума в конкретния случай – правят се източноевропейски версии на даден продукт с по-нискокачествени съставки и той се продава по-скъпо, отколкото на Запад, защото е съобразен със „специфичните местни особености на пазара”. Така на практика се наблюдават двойни стандарти и деленето на потребителите на първа и втора класа. В обединена Европа това е недопустимо по принцип и затова даже Брюксел се стресна и обеща спешно да приеме евродиректива, която да сложи край на тази порочна практика.

Иначе по принцип източноевропейските потребители, вкл. тези в България, нямат нищо против хранителните продукти на транснационалните компании, които заливат пазара. И са прави, защото тези продукти са се доказали на световните пазари. Нещо повече, някои от тези гигантски компании имат дори заводи в България, където се произвеждат много от техните продукти, и в които работят немалко българи.

Остава обаче неприятното чувство за дискриминация и подценяване, а никой не харесва да го третират като човек от по-ниска категория и да се чувства изигран.