Националният дарителски фонд „13 века България” обяви номинациите и Националната литературна награда за български роман на годината. Церемонията се състоя в Националния дворец на културата.
Председател на журито е известният писател Владимир Зарев. В своето слово той даде висока оценка за развитието на българския роман като наистина епично четиво, със силна сюжетна линия, ярки характери и добре уловени проблеми на епохата, за която се пише:
Епичният жанр, изискващ време, посвещение, владеене на богат език, умение да се разказва интересно и съвсем не на последно място дарба, натрупва сериозен опит и енергия, завладява все по-обширна територия от модерната ни словесност. Романът несъмнено е сред най-увлекателните и търсени четива. Появата на запомнящи се, дори знакови български заглавия, които имат огромен успех в последно време, го доказва – посочи Зарев.
Наградата спечели романът „Хавра” на Захари Карабашлиев. Това е оригинална по форма творба, с две сюжетни линии. Първата се развива в наше време. След години в Америка и поредица от провали един българин се прибира в родния си град за погребението на баща си, загинал при нещастен случай. Краткият престой обаче се превръща в начало на рисковано разследване, което го въвлича в тъмна мрежа от интереси. За своята книга и за проблемите на времето, в което живеем, писателят Захари Карабашлиев посочи:
Това не е роман, който е конформистки, това не е роман, който удовлетворява всички изисквания, това не е роман, който удовлетворява каноните на „правилното” писане. Но това е роман, който съм написал сега, в този момент, и стоя сто процента зад него... Говорим за война – хибридна, топла, студена – не ме интересува. Единствената война, която си заслужава да водим сега, скъпи приятели, е войната срещу невежеството.
Другата сюжетна линия на „Хавра” се развива преди близо век и половина. Това е разказ за съдбовната любов на руска аристократка и американски журналист. Той се е посветил на каузата за освобождение на българския народ от Османската империя. Прототипът е известният американец Дженюариъс Макгахан, който през 1876-78 г. пише разтърсващи репортажи за Априлското въстание на българите и за Руско-турската освободителна война. Умира от тиф, вече след победата, на 9 юни 1878 година в Цариград. Защо писателят се е обърнал към този исторически сюжет? Липсва ли нещо в нашето съвремие – възвишено, достойно, истински красиво? Захари Карабашлиев отговори пред Радио България така:
Липсва ни голямата кауза, за която е много лесно да се бориш, ако я има. Сега я няма. Сега са множество малки каузи. Множество малки неща, които отнемат, пръскат от енергията ни, по една или друга причина, но я няма голямата идея, за която да умреш на барикадите.
Журито е обсъдило 34 романа, като е номинирало 6 творби с разнообразни сюжети. Според председателя Владимир Зарев всяка от тези книги е могла да бъде победител в конкурса. Той сподели, че другата водеща творба при обсъжданията е бил романът „Чамкория” на Милен Русков. Сюжетът на този роман е изцяло исторически. Това е вътрешната война в България през 20-те години на 20-ти век. Времето е изпълнено с преврати, въстания, страшни терористични актове и политически убийства. Според автора, епохата е била заредена с огромна енергия. Борба, в която няма добри и лоши, а благородните намерения често водят до ужасни престъпления.
Сред номинираните книги е и „Невидими” – роман от Наталия Делева. Авторката живее във Великобритания и пише на български. Товае роман за невидимите, за тези, край които понякога твърде нехайно, твърде, ако щете, високомерно на моменти, преминаваме,без да ги забелязваме... А всъщност те са част от нашата социална тъкан – каза журналистът Митко Новков, представяйки книгата.
Съвременна по сюжет е и книгата на Ангел Игов „Фини прахови частици”. Исках да пиша книга, която да е за живота ни тук и сега, за нещата, които ни обграждат, за нещата, които дишаме и буквално, и метафорично – казва авторът.
Сериозен, но със сатирични тонове, е романът „Катафалка, два носорога” от младия писател Петър Крумов. Според автора, в него се разказва за един чиновник от Агенцията по вписванията, но той трудно може да се „впише” в собствения си живот, който се е опитвал да подреди за себе си.
Романът „Пътят към Тива” от Яница Радева е нов прочит на изпълнения със символика древен мит за Едип. Има и „препратка” към връзката между двама души от наши дни, която изтъква образа на Едип като актуален за всяко време и общество.
Снимки: Венета ПавловаНемският театрален журналист Дитер Топ предложи спектакъла "Хага" на Галин Стоев за награждаване от Културен форум Европа за постижения в сферата на културата. Това съобщават от екипа на Международния театрален фестивал "Варненско лято". Пиесата бе..
Бургас става домакин на първия Черноморски международен литературен фестивал. От днес до 9 юни ще има четения и професионални срещи с участието на над 50 писатели, преводачи, издатели, литературни агенти от Турция, Грузия, Украйна, Румъния и..
Маргарита Петкова и Добромир Банев ще гостуват днес, 6 юни, в Българския културен институт в Берлин. Техните книги ще бъдат представени от изкуствоведа Ирина Канушева. “Единственият български поетичен тандем, който второ десетилетие държи..
От днес до 23 юни Рим ще бъде завладян от българско кино. За 17-та поредна година едно от знаковите места на италианската столица – Дома на киното..
Прочутата кино и театрална актриса Джесика Ланг, носителка на две награди “Оскар”, в продължение на почти две десетилетия гради кариера като..
Документалният филм "Ваклуш" на режисьора Николай Василев е отличен от световния филмов фестивал в Кан Remember the future със статуетка "Златна..