От създаването си преди 82 години до днес Радио България не изневерява на своята мисия да представя един по-различен, но напълно достоверен образ на страната ни пред света. Политематичността и спецификите, които има българският език, превръщат превода на материалите на 9 чужди езика в особено предизвикателство. Това обаче по никакъв начин не плаши колегите-преводачи, които умело успяват да се справят с всеки текст, независимо от темата и стила на писане. Преводите им са с безкомпромисно качество и така е било още от самото начало. Свидетелство за професионализма на езиковите редакции на БНР са някои от личностите, посветили голяма част от своя живот на Радио България, сред които Петър Увалиев, Джоко Росич, Кръстан Дянков. За всички тях работата в чуждоезиковите редакции на БНР е била привилегия, за която разказват с благодарност в спомените си и интервютата, запазени в Златния фонд на националното радио. Повод да си спомним за тези емблематични за българската култура личности е срещата ни с още един „златен глас“, имал щастието да работи с част от тях – Асен Зидаров. Освен като дългогодишен преводач-говорител във френска редакция на Радио България, Асен остава в спомените на служителите в Старата къща и като Колоездача. Равносметката, която прави, показва, че за времето, в което е карал активно е успял да измине около 140 000 километра, включващи три обиколки на Чехия, които прави заедно с дъщеря си. Най-голямата му страст обаче завинаги остава работата му в Радио България. Ето какво си спомня за този период от живота си:

Искам да споделя, че съм изключително щастлив, че интервюто, което давам, е точно за Радио България, защото цялата ми професионална кариера премина там. Малко хора са работили винаги само на едно място. Работих 39 години във френска редакция и пазя чудесни спомени от това време. Освен че бях преводач-говорител, направих и неколкостотин интервюта. Бях водещ на мое авторско предаване, което се казваше „София – моя любов“ и много се харесваше на нашите слушатели от Франция и Белгия. То включваше серия от репортажи от различни места в столицата. Едно от най-успешните беше 50 минутно предаване, посветено на уличните музиканти. Обикалях дни наред уличните музиканти, записвах техни изпълнения, задавах въпроси, които после превеждах на френски и монтирах много продължително за нещастие на тонрежисьорите. В това предаване имаше поне десет изпълнения на различни музиканти. Някои от предаванията бяха посветени на мои любими улици. Имах едно, което се получи много поетично и беше посветено на улица „Цар Шишман“. Представях си как градът се събужда, появяват се първите минувачи.

Причина за нашата среща е фотоизложбата, която Асен Зидаров подреди в Дома на киното в столицата. Тя ще остане там до 7 юни, а името и – „Фотофантазии“, със сигурност привлича вниманието на публиката и все пак я оставя неподготвена за онова, което ще види. Фотографията е последната страст на Асен Зидаров. Майсторството и трудът, вложени в кадрите, спомагат на фотосите да оживеят обекти, които са около нас всеки ден, но остават невидими в забързаното ежедневие.


Забележителното е, че снимките, приличащи по-скоро на картини, почти не са обработвани на компютър, тъй като Асен не се задържа много пред него заради проблеми с очите. Въпреки това той не се отказва от фотографията и е щастлив, че цял живот е останал верен на своите призвания.

Снимки: личен архив