България е на опашката в ЕС по спазване на основните трудови права, гарантирани от държавното законодателство. Такъв извод направи президентът на КНСБ Пламен Димитров, който представи третия по ред годишен доклад на синдиката за тенденциите при неспазването на трудовите права у нас. По степен на нарушаване на правата в световен план България се намира в златната среда, според глобалния индекс на Международната конфедерация на профсъюзите, съобщи синдикалният лидер.Международното изследване, оповестено наскоро, показва, че ние сме в трета група, в която попадат четири държави от ЕС – Испания, Великобритания, Полша и Унгария. Най-много нарушения на трудовите права има в Румъния и Молдова, като класацията обхваща 142 държави от целия свят. Хората в България започват да си търсят правата все по-активно, констатира Пламен Димитров и поставя като цел пред синдиката свалянето на прага на търпимост у работещите при нарушаване на трудовите им права.

Проблемът с неизплатените заплати на работниците, който беше поставен от КНСБ на дневен ред миналата година, има положително развитие, макар да остава основен, според синдикалистите. В годишния доклад на КНСБ за 2017 г. се отбелязва, че имаръст на установените забавени възнаграждения, които през 2017 г. са малко над 28 млн. лв. при 21 млн. лева през 2016 г. Там обаче се отчита съответно и ръст на сумата изплатени възнаграждения – от около 19 млн. лв. през 2017 г., при 16 млн. лв. през 2016 г. От КНСБ отбелязват, че по-голямата сума на установените забавени възнаграждения се генерира основно от две предприятия, станали публично известни заради протести в началото на годината. Те към настоящия момент не развиват дейност. Дължимите възнаграждения в тях са за 3,5 млн. лева. Друга причина за констатираната по-голяма сума забавени трудови възнаграждения са предприетите законови промени, с цел по-добра защита на правата и заплащането на работниците. Заради по-голямата публичност на проблема, през годината са постъпвали сигнали и от бивши работници в предприятия, които вече са обявени в несъстоятелност. Макар в тези случаи контролните органи от Агенцията по труда да нямат право да се намесват, по тях са извършени проверки и изводите са отразени в констативните протоколи за нарушения. По същество това е акт на антисиндикализъм, който дискредитира социалния диалог и колективното договаряне и създава проблем в територията, където се извършва ефективно договаряне. Правото на колективно договаряне е другата ни битка, която още не сме спечелили и следва да извървим този път – казват синдикалните дейци от КНСБ. Те съзират преднамерени антисиндикални действия сред работодателските организации, които целят да дискредитират социалния диалог, правото на сдружаване и колективното договаряне с посредничеството на синдикатите. И още от Чавдар Христов – вицепрезидент на КНСБ.

В нашия доклад насочваме вниманието на обществеността, на нашата организация, на държавните органи, на законодателната и изпълнителната власт, към онези проблеми в законодателството, които очакваме – рано или късно, да бъдат разрешени. Така 8 години чакахме да стане факт правото на стачка за държавните служители и то вече е факт. Дано да съкратим периода за изискването да има колективно договаряне за държавните служители. Упоритото избягване да се търси решение по различни важни теми рано или късно ще приключи. В противен случай още ще бавим прогреса на тази държава и нормалното развитие на трудовите отношения.