Константин Костов е концертиращ джаз пианист и преподавател в Hochschule fur Musik und Theater Munchen – Университета за музика и сценични изкуства в Мюнхен. Свирил е в много градове на Германия и Япония, както и в Русия, Италия, България. Знае немски, английски, полски, руски, сръбски, малко японски. В края на април Константин взе участие в концертния проект Jazz Migrations, представящ наши пианисти, които живеят в чужбина. През последните години Константин работи и в Полша, където активно се изявява с полски джаз музиканти. С двама от тях той беше на сцената на „Джаз форум“-Стара Загора преди дни. Това са певицата Агниешка Хекиерт и Сезари Конрад (ударни инструменти), както и Радослав Славчев (бас). Споделя, че предпочита modern jazz, crossover jazz, folk jazz, неравноделните ритми и източната мелодика.

Константин е роден във Враца, в много добро семейство, което му осигурило прекрасна среда за развитие, според собствените му думи. В младостта си баща му учил тромпет в Музикалната академия в София, но след това завършил право. Константин започва занимания с пиано в родния си град при Петър Карагенов, продължава образованието си в Плевен.

Имаше тогава методисти, които обикаляха музикалните школи из страната, прослушваха учениците и си избираха деца, с които да работят от време на време – разказва той. Тогава за Враца отговаряше Елеонора Карамишева – дългогодишен преподавател по пиано в Музикалното училище в Плевен. Започна да се занимава с мен от малък, след това продължих при нея и в Музикалното училище. Още преди да замина за Плевен, открих за себе си джаза. След промените през 1989 г. Милчо Левиев се завърна от Щатите, имаше поредица от концерти, дойде и във Враца. Изпълни „Рапсодия в синьо“ от Гершуин с Врачанската филхармония. Билетите бяха разпродадени, но моят учител по пиано ми отстъпи своя – голям жест, който още помня. Тогава за пръв път чух пианист да свири на живо джаз и се влюбих в тази музика. По-късно, в Академията в София, бях в класа на проф. Юлия Ценова – много артистичен човек, интересен композитор, страхотен контакт имах с нея. След това заминах за Мюнхен, мечтата ми беше да уча при Леонид Чижик – един истински титан в джаз пианото. Беше много трудно да попаднеш в неговия клас и беше огромно щастие, че ме прие. С него имам особена връзка, той ми е като баща. И до ден-днешен се виждаме, разговаряме, свирим.

След като завършва Академията в Мюнхен, Константин се явява на конкурс за преподавател и от 2008 г. има клас по джаз пиано. Водя също комбо, трио и различни състави, а посоката е модерен джаз и неравноделни ритми – казва той. Обича и българските класици, затова авторските му пиеси често са върху теми от техни произведения.

За мен джазът е най-свободното изкуство, всякакъв вид музика може да се преработи и да стане джаз. Правил съм дори пиеса на Панчо Владигеров, както и „Вариации върху „Дилмано Дилберо“ на сина му – Александър Владигеров. През 2010 г., с тогавашното ми трио, се явихме на един много голям конкурс – Terem Crossover Competition в Санкт Петербург. Участваха 86 групи от цял свят. Именно с „Дилмано Дилберо“ спечелихме второ място и специалната награда на публиката.

Един от проектите на Константин се нарича Consolation (“Утеха“), съдържа девет пиеси и е посветен на двете му деца, които през последните години живеят на хиляди километри от него.

Те са наполовина японци, наполовина роми – като мен. Но не знаят, бяха малки… Затова избрах да им го кажа с една специална пиеса, която написах – „Шукар“, което означава „хубаво“ на майчиния ми език.