Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Константин Костов за своите учители, за музиката и последния проект с български музиканти

БНР Новини
Снимка: личен архив

Константин Костов е концертиращ джаз пианист и преподавател в Hochschule fur Musik und Theater Munchen – Университета за музика и сценични изкуства в Мюнхен. Свирил е в много градове на Германия и Япония, както и в Русия, Италия, България. Знае немски, английски, полски, руски, сръбски, малко японски. В края на април Константин взе участие в концертния проект Jazz Migrations, представящ наши пианисти, които живеят в чужбина. През последните години Константин работи и в Полша, където активно се изявява с полски джаз музиканти. С двама от тях той беше на сцената на „Джаз форум“-Стара Загора преди дни. Това са певицата Агниешка Хекиерт и Сезари Конрад (ударни инструменти), както и Радослав Славчев (бас). Споделя, че предпочита modern jazz, crossover jazz, folk jazz, неравноделните ритми и източната мелодика.

Константин е роден във Враца, в много добро семейство, което му осигурило прекрасна среда за развитие, според собствените му думи. В младостта си баща му учил тромпет в Музикалната академия в София, но след това завършил право. Константин започва занимания с пиано в родния си град при Петър Карагенов, продължава образованието си в Плевен.




Имаше тогава методисти, които обикаляха музикалните школи из страната, прослушваха учениците и си избираха деца, с които да работят от време на време – разказва той. Тогава за Враца отговаряше Елеонора Карамишева – дългогодишен преподавател по пиано в Музикалното училище в Плевен. Започна да се занимава с мен от малък, след това продължих при нея и в Музикалното училище. Още преди да замина за Плевен, открих за себе си джаза. След промените през 1989 г. Милчо Левиев се завърна от Щатите, имаше поредица от концерти, дойде и във Враца. Изпълни „Рапсодия в синьо“ от Гершуин с Врачанската филхармония. Билетите бяха разпродадени, но моят учител по пиано ми отстъпи своя – голям жест, който още помня. Тогава за пръв път чух пианист да свири на живо джаз и се влюбих в тази музика. По-късно, в Академията в София, бях в класа на проф. Юлия Ценова – много артистичен човек, интересен композитор, страхотен контакт имах с нея. След това заминах за Мюнхен, мечтата ми беше да уча при Леонид Чижик – един истински титан в джаз пианото. Беше много трудно да попаднеш в неговия клас и беше огромно щастие, че ме прие. С него имам особена връзка, той ми е като баща. И до ден-днешен се виждаме, разговаряме, свирим.

След като завършва Академията в Мюнхен, Константин се явява на конкурс за преподавател и от 2008 г. има клас по джаз пиано. Водя също комбо, трио и различни състави, а посоката е модерен джаз и неравноделни ритми – казва той. Обича и българските класици, затова авторските му пиеси често са върху теми от техни произведения.


За мен джазът е най-свободното изкуство, всякакъв вид музика може да се преработи и да стане джаз. Правил съм дори пиеса на Панчо Владигеров, както и „Вариации върху „Дилмано Дилберо“ на сина му – Александър Владигеров. През 2010 г., с тогавашното ми трио, се явихме на един много голям конкурс – Terem Crossover Competition в Санкт Петербург. Участваха 86 групи от цял свят. Именно с „Дилмано Дилберо“ спечелихме второ място и специалната награда на публиката.

Един от проектите на Константин се нарича Consolation (“Утеха“), съдържа девет пиеси и е посветен на двете му деца, които през последните години живеят на хиляди километри от него.

Те са наполовина японци, наполовина роми – като мен. Но не знаят, бяха малки… Затова избрах да им го кажа с една специална пиеса, която написах – „Шукар“, което означава „хубаво“ на майчиния ми език.

Константин е убеден, начинът, по който свири един музикант, показва какъв човек е, как се отнася към хората и нещата от живота, каква е неговата философия и естетика. За проекта Jazz Migrations през април той избра да свири с Христо Йоцов – барабани и Димитър Карамфилов – контрабас. Христо е невероятен музикант, освен инструменталист, той е и много добър композитор. За мен това е най-финият барабанист у нас. С него и с Митко веднага намерихме общ език на сцената и  съм сигурен, че ще продължим да свирим заедно.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Младежка филхармония "София" и оркестърът на консерваторията във Винтертур ще свирят заедно в зала "България"

Младежка филхармония "София“ при Национално музикално училище "Любомир Пипков“ и оркестърът на консерваторията във Винтертур, Швейцария, излизат тази вечер от 19.00 ч. на сцената на зала „България“. Така в съвместния концерт в рамките на  10-тото издание..

публикувано на 20.07.24 в 07:10

"Джаз под звездите" на Камен бряг

Скалите над село Камен бряг, недалеч от Каварна, за десети път стават сцена за Фестивала "Джаз под звездите". Тази година той се провежда на 19 и 20 юли, като първата вечер почитателите на джаза ще се насладят на изпълненията на саксофонистката..

публикувано на 19.07.24 в 15:25
Керана и космонавтите

"Толкоз мога"

За пета поредна година Sofia Summer Fest – летният фестивал на София – ще предложи незабравими изживявания в разгара на лятото. В Южния парк, в най-горещите 30 дни от сезона, жителите и гостите на столицата ще имат възможност да се насладят на театър,..

публикувано на 17.07.24 в 10:15