Инициативата „Граждански диалог“ представлява поредица от тематични срещи, чрез които представители на европейските структури в Брюксел се срещат лице в лице с гражданите и разговарят за общите проблеми на общността. Идеята за организиране на подобен род дискусии без предварителен сценарий е изцяло на сегашния състав на ЕК. В България срещите от „Граждански диалог“ се организират от няколко години не само в София, но и в други градове на страната. Винаги в тях участват и представители на властта – президент, министри, служители от държавната администрация и т. н. „Хората усещат, че дистанцията между тях и високопоставените чиновници се скъсява и използват възможността да задават въпроси от всякакво естество“ – споделят журналисти, които също присъстват и се интересуват от темите в дневния ред. Те забелязват, че гражданите идват с подготвени въпроси и дори когато не остане време да попитат за всичко, оставят своите папки и очакват отговор. Това им дава увереност, че ще бъдат чути. „Въпросът е обаче, докъде се простират компетенциите на европейските институции и как те трябва да реагират на сигнал, в който например се твърди, че има злоупотреба със средствата. В Брюксел не разполагат с разследващи органи, които да правят подобни проучвания. Хубаво е да познаваме правилата и какво реално е в правомощията на институциите в Брюксел и докъде те са овластени да бъдат полезни при разрешаване на конкретни проблеми на гражданите“ – отбелязва журналист, присъствал многократно на дискусиите.

Като най-трудна за обсъждане, що се отнася до политиките на ЕС, бе определена темата за миграционната вълна към Европа. Тази тема стои на първо място сред всичките 28 държави-членки, наравно с темата за тероризма, но мисля, че ние не отделяме заслужено внимание на това – казва Роберт Солтик, съветник в Главна дирекция „Комуникации“ на Европейската комисия:

Когато говорим за Европа, ние трябва да говорим с хората за всичко, което засяга тях самите. Трябва по-често да се скъсява дистанцията, дискусиите трябва да се пренесат в малките градове и селата, за да ни разберат избирателите. Правилните решения в ЕС се взимат чрез диалог и вслушване в гласа на обикновения човек. Свидетели сме, че някои от политиките на ЕС се приемат сляпо, без да сме разбрали как те ще рефлектират в малките общности. Писмата и жалбите на хората често не стигат до инстанциите в ЕС, до които са адресирани. Но хората в Брюксел са като мен и вас, те са там, защото са избрани от нас. Ние, комисарите, носим отговорност за публичния образ на ЕК, както е във всяко демократично общество. Европейският парламент има механизми и оказва също натиск върху Комисията, когато предприемем някои инициативи. А европейският бюджет, който сега се дискутира, всъщност е инструмент – това, което ние можем да дадем на обикновените хора.Това, че институциите в ЕС съществуват от почти 60 години и вашата страна се е присъединила сравнително скоро, както и Полша, се дължи на успешния модел на ЕС.

Като актуален пример за успешна комуникация в Европа беше посочен коментар на говорителя на ЕК Маргаритис Схинас, който с шеговит тон интерпретира случая с българската крава, която необезпокоявано премина българо-сръбската граница, а след това се върна и беше пощадена от санкциите на европейските директиви, които не позволяват безконтролно движение на домашни животни през държавните граници. Коментарът на Схинас беше съотнесен към актуалната тема Брекзит и гласеше следното: „Да живее кравата Пенка! Добре е, когато напускаш ЕС, а после винаги можеш да се върнеш обратно!“.