Ентусиазирани пазители на българските символи ще предприемат пътуване в миналото, за да се слеят с традициите и с ръцете си да сътворят изделия така, както са го правили поколения наред. В родопското село Манастир те ще се учат на занаят от опитните местни жители и ще се пренесат във времето, когато той е процъфтявал, с помощта на тамошните предания и диалект, на автентичните песни и рецепти.
“Две ръце, едно сърце” е работилница за тъкани, която в средата на август ще приеме най-запалените почитатели на родопските черги, губери и халища, за да се учат да тъкат и везат от най-добрите майсторки в селото. Участниците ще разучават целия процес – от чепкането и развлачването, чак до шиенето на везани терлици, а в свободното си време ще се запознават с местните обичаи и ще могат да попеят автентични песни с местната фолклорна група.
В основата на проекта стоят сдружение “Нишан” и местното читалище “Христо Ботев 1929”. Или иначе казано – двама млади, оженили се в стар български стил и решили да въвличат все повече души в съпреживяването на народните традиции и обичаи в опита си да ги съхранят.
Всичко започна, когато преди няколко години се записах на народни танци и стъпка по стъпка ми ставаше все по-интересно – спомня си Ренета Георгиева. – Най-напред ми беше любопитно да се облека в носия, а после се заинтересувах от традициите в различните райони. Така съвсем естествено дойде решението за сватба в традиционен стил. Със съпруга ми се запознах, докато и двамата изучавахме традициите именно в село Манастир. И след като решихме, че това е нашият начин за сватба, започнахме да проучваме различните обичаи. В крайна сметка се получи много емоционална сватба и гостите останаха искрено впечатлени от това, което бяха изживели – не само колко цветно и красиво е било, а по-скоро, че са го усетили. Именно това ни тласна да направим сдружението, за да създаваме възможности на хората да преживяват обичаите чрез организирането на традиционни сватби, проекти, работилници и кинопрожекции.
Много хора поглеждат към отминалото време, защото между поколението на своите родители и това на бабите и дядовците им все повече се къса нишката и споменът за традициите избледнява. Но на нас ни е заложено да търсим корените си и затова можем да се обърнем към тях с един от най-важните моменти в живота ни – сватбата, смята Ренета Георгиева. Това е и причината напоследък често да виждаме хора в традиционни носии да празнуват на просторни поляни венчавката на своите близки, повтаряйки ритуалите от векове назад.
Момичето се е покривало с червено було, защото в този преходен момент – нито девойка, нито все още жена – е било изложено на опасности – разказва Ренета Георгиева. – Затова и е оставало скрито зад булото. Обикновено от страната на булката нещата са били по-тъжни, тъй като семейството й се е разделяло с нея, докато при младоженеца е имало предимно весели и забавни моменти. Например когато момчето заедно със сватовете е отивало да вземе момата от дома й, той не е трябвало да я откупва с пари, а да преодолее поне три препятствия, за да докаже, че е достоен за нея.
Напоследък е модерно да се облечеш в българска носия, да развееш родния байрак и да се обявиш за патриот. Дори политиците ни все по-често навличат потури, цървули и калпак. Къде обаче е границата, отвъд която обръщането към народните традиции като почит към историята и общото ни минало прераства в пошлост? Според Ренета Георгиева пошлостта идва от начина, по който се държиш, а не от това как си облечен. Потурите и националното знаме могат да те преобразят в български традиционен човек, само ако държанието ти е подобаващо. Всичко идва от личността, смята тя.
Снимки: личен архив
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува..
Всеки празник има свой аромат, "одежди" и мелодии. Така е и с Коледа. "За Коледарските песни и тяхното предназначение малко се знае, и малко се говори,..