Той е само на 12, но с есето си на тема „Опазване на океаните и морските ресурси“ успя да смае и учените. Ученик е в столичното средно училище „Алберт Айнщайн“ и се казва Александър Паскалев. Пише стихове, обича да чете книги и най-вече съвременна научна фантастика. Вълнува се от проблемите, свързани с опазването на околната среда и търси решения за справяне със замърсяването. Те го отвеждат в клуба за талантливи ученици по национална програма на МОН, където се обучават много деца по глобалните цели за устойчиво развитие на ООН. В него учителката Десислава Огнянова подготвя децата за участие в международно състезание за есе на английски език на сюжет, посветено на тези цели. Заради по-доброто езиково ниво учителката по английски се занимава предимно с деца от по-горните класове, но от тази година работи и с по-малки ученици, сред които е Алекс. Темата, която развиват сега, засяга живота под водата. По нея Алекс написва своя план за опазване и управление на океаните, моретата и морските ресурси.
Грабна ме идеята на Алекс, в ролята на жител на астероид, който представя своя поглед от Космоса за океаните и моретата и изпраща кодирани послания до земляните как да решат проблемите със замърсяването им – не скрива въодушевлението си учителката на Александър. – По-малките деца имат невероятни идеи и ако ги вземем под внимание, можем да намерим именно там решенията.
Сред 700 ученици от 54 държави есето на българския ученик успява да впечатли журито и той е поканен в град Виктория на Сейшелите, за да участва в училищен дебат за финалистите (децата между първо и десето място). Насоката надебата обикновено е свързана с глобалната цел за устойчивост. И тъй като 2018 е обявена за международна година на рифовете – изборът пада върху Сейшелите. На детската конференция участниците са разделени на четири групи, представляващи съответно правителството, гражданите, бизнеса и учените. Алекс попада сред учените, където предлага интересни и практични идеи:
Първата е за морски ферми за различни риби по крайбрежието, за да се избегне риболовът. Втората е за опазването на чистотата на океаните, която да се регламентира със закон. Другото важно нещо, което предложих, е да се намали въглеродният диоксид, защото една трета от него попада в морето. Изкуствените торове, които попадат във водните басейни чрез реките, да се забранят. И накрая – цените на соларните машини да станат по-евтини от тези на бензин и така ще можем да живеем по-устойчиво.
След блестящото си представяне на детската конференция Александър е избран за посланик на децата в среща-дебат с действителни представители на науката, бизнеса и управляващите. На нея успява да се отличи с креативните си идеи: за озонови облаци, които да заместят озоновия слой; риба, която яде отпадъци; магнит за пластмаса, наречен пластнет; лодки със сонар за различни замърсители...
Според Алекс това, което е най-опасно за океаните, е пластмасата, защото се разгражда бавно и като попадне в моретата, животните я бъркат с храна и умират заради нея. На Сейшелите Алекс е впечатлен от природата и огромните прилепи, които привечер летят на големи ята над сградите. Среща се и с много деца от различни краища на света:
Запознах се с много деца и най-много си допаднахме с две момчета от Ливан – разказва Александър. – Сред идеите на другите деца ми хареса тази за роботи, които да събират под водата мръсотията и дронове, които да оглеждат плажовете за замърсявания, а също идеята за сирени, които да се включват, когато някоя лодка се натовари с много риба.
Хубавото на това състезание – допълва Десислава Огнянова, – е, че най-креативните есета, получили призови места, се изпращат до генералния секретар на ООН като част от гласа на децата, в изпълнение на целите за устойчиво развитие до 2030 година.
А какъв ще бъде Александър след 2030? Учен или автор на фантастични романи, които се превръщат в действителност – още не е решил, има време до тогава.
Снимки: личен архив
В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..
Българското слово е водещата нишка на в програмата ни на 27 юни, защото в София започна международен форум, посветен на кирилицата. За литературното вдъхновение на сънародниците зад граница и картината на българския културен живот в чужбина говорим със..
Президентът Румен Радев не приема предложението на Министерския съвет да ръководи българската делегация и да участва в срещата на държавните и правителствени ръководители във Вашингтон, съобщиха от президентството. Държавният глава не приема..
Едно от висшите училища у нас, което предлага специалности с възможност за обучение на френски език, е Нов български университет (НБУ). Сред тях са..
Над 30 учени от 12 държави участват в Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност". Той започва в Националния дворец на културата в..
"Много малко му трябва на човек, за да създаде условия за това да бъдем заедно" – думите са на младия Станислав Грозданов и се превръщат в движеща сила..