Стремежът на човека да подсигури бъдещето си или да достига нови и нови върхове в кариерата често го кара да забравя или пренебрегва истински важните неща, за които си струва да живее. Те са прости, но уви и твърде крехки, затова за тях винаги трябва да бъдем нащрек. На първо място винаги е здравето, следвано от любовта и щастливото семейство. Всеки един от тези фактори, може да те накара да преосмислиш напълно ежедневието си, навиците си и ползите от онова, с което се занимаваш.

Именно справянето с тежко заболяване преобръща живота на Иво Радев. След няколко години работа като екскурзовод на Българското черноморие, той решава да последва своята приятелка, която заминава, за да учи в Германия. След излекуването си той е убеден, че ще прекара всяка свободна минута, обикаляйки света и опознавайки нови хора и култури. Приятелката му Меги подкрепя тази идея и така започват да отделят голяма част от семейния си бюджет за пътувания из цял свят. Страстта им към пътешествията обаче се отключва още след сватбата им, когато Иво решава да я изненада, подарявайки и меден месец като в приказките. Той включва шест кратки пътувания в Европа, както и двуседмична почивка на Малдивите.

Досега са посетили над 42 държави, като броят им продължава да расте. Работата на двамата в банковата сфера и консултантския бизнес им позволява често да отсъстват от дома си в Дюселдорф, тъй като всяка година имат своя 30-дневен отпуск. Двамата съумяват да го съчетаят с официалните почивни дни в Германия, както и с Великден и Коледа и така, вземайки си два или четири дни отпуск, често им се получава близо седмица, в която да се насладят на свободата и да вложат всичките си пари в спомени. Багажът, с който пътуват, освен най-необходимото, включва и нещо специално – две български носии. Каква е причината и как ги приемат местните?

Поводът да ги носим беше едно наше посещение в Мюнхен по време на Октоберфест, разказва Иво Радев. Там ни направи впечатление как и млади, и стари са облечени в местните народни носии и никой не се притеснява как ще изглежда в очите на другите. Решихме, че би било хубаво, когато обикаляме и ние да бъдем с нашенски носии. Носията на Меги е северняшка, а моята е от тракийския край на България. Обикновено са голяма атракция, понеже хората невинаги успяват да ги свържат с определена държава. Първият въпрос винаги е откъде сте и каква е тази носия? Голяма част от тях не знаят къде точно се намира България, но ние им обясняваме за нашите традиции, показваме им и традиционни български танци.

След хиляди пропътувани километри и безброй незабравими моменти, Иво споделя, че са преживели и немалко опасности, за които макар днес да разказва през смях, са били доста сериозни. Една от тези случки преживяват на остров Занзибар, където пристигат в 3 часа през нощта. Единственият им вариант за придвижване е да вземат такси, което да ги закара до хотела. По средата на пътя обаче то спира до една гора, а шофьорът казва, че ще се върне след малко. Всичко това би изглеждало напълно нормално, ако само седмица по-рано Иво не чува разказ за двама младежи, които биват ограбени именно по пътя им от летището към хотела, когато спират с таксито им на същото място. В крайна сметка, нищо подобно не се случва и те благополучно достигат желаната дестинация.

Снимки: личен архив