Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен – един от най-големите християнски празници.
На 14 септември Църквата отбелязва един от най-големите християнски празници Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен. Това е денят, в който за пръв път (335 г.) християните се прекланят пред намерения от царица Елена Кръст Господен в храма „Възкресение Христово” на Божи Гроб. За Православието празникът е един от четирите в годината, в които се извършва поклонение на свети места.
В България денят, посветен на Въздвижението на Светия Кръст, е известен като Кръстовден и се свързва и с местността Кръстова гора в община Лъки. Тя се намира близо до Кръстов връх (1413 м), в Средните Родопи,на 6 километра от с. Борово. Там през 1956 г., върху останките на стара духовна обител, е изграден манастирският комплекс „Св.Троица“, а през 1995 г. е съградена църквата „Покров на Пресвета Богородица“.
След освещаването на храма всяка година, в нощта на 13 срещу 14 септември, хиляди вярващи от страната и чужбина се стичат за бдението на върха с надежда за изцеление и Божия подкрепа. Хората вярват, че на мястото, където планината образува кръст, е съхранена частица от Кръста Господен, който царица Елена дала на сина си император Константин. Дали благодарение на силата на вярата или действителното въздействие на Светинята, местността се слави с целебната си сила. За нея свидетелстват десетки разкази на оздравели от тежки и нелечими заболявания.
Празникът на Силистра
С големия християнски празник Кръстовден се свързва и празникът на Силистра. В началото на 90-те години на миналия век Общинският съвет определя датата 14 септември – Кръстовден, за Празник на града. По традиция честванията продължават до 1 октомври – датата на възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България преди 70 години. През целия септември в града се провеждат различни традиционни празненства, музикални концерти, преплуване на Дунав, спортни събития, бирен фест и много други културни изяви. Сред тях са фестивалът на старата градска песен „Дунавски спомени“, изложбата „Скулптура и живопис“на проф. Георги Чапкънов-Чапа и Бедиг Бедросян, концертите на градския духов оркестър и празничното детско утро „Аз обичам моята Силистра“.
Специално за честванията гостува и изложба на историческия музей в Попово „Големите военни маневри край Попово 1937 г.“, представяща организираните от цар Борис III военни учения, пряко свързани с освобождението на Добруджа.
Кръстовден и Гроздоберник
В българските народни вярвания църковният празник Кръстовден се свързва и със слънцето, което се обръща към зимата. Така денят “се кръстосва“ с нощта и настъпва есенното равноденствие. С него идва времето за сеитба, овчарите напускат планинските кошари и слизат в селата. Домакините прибират зеленчуците и плодовете от градините и приготвят зимнина – варят лютеници, правят туршии, а стопаните пренасят сеното от ливадите в плевниците. На самия празник не се работи, но който има лозе, започва беритбата на грозде.
Затова в някои краища на страната денят е известен също като Гроздоберник. Жените отнасят първите откъснати гроздове в черквата за освещаване и след това ги раздават на близки и съседи за здраве и плодородие. По традиция в някои села след брането на гроздето млади девойки намачкват с нозете си набраното грозде, за да бъде пивко виното.
Кръстова пита
На Кръстовден най-възрастната жена в семейството приготвя обреден хляб, т. нар. постна Кръстова пита. Брашното се пресява три пъти в тава и после се забърква с щипка сол, захар, оцет, сода за хляб и хладка вода. Накрая се украсява с кръст и се изпича.
За празничния обяд жените в къщата приготвят постни ястия с варива, зелник с праз, печена тиква, грозде и жито от новата реколта. Спазва се строг пост и не се яде нищо червено. След службата в църквата свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка на трапезата, благославя храната и поръсва със светена вода къщата и хармана, а също и семето за посев. За благодарност стопаните го изпровождат с постни ястия, пресни зеленчуци, плодове и жито. Накрая жената, омесила хляба, го разчупва над храната и нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", а след нея всички на трапезата повтарят думите й. На празника хората раздават помежду си пресни пити като „житна жертва“, с която измолват богата реколта за следващата година.
На големия християнски празник именници освен Кръстю и Кръстина са Кръстан, Кънчо, Ставри, Кръстана, Къна, Кръстена, Кръстил, Кръстила и Кръстилена.
Съставил: Дарина Григорова
Снимки: БГНЕС, БТА, dnevnik.bg и архивПроизводственият комплекс в праисторическото селище "Солницата" край Провадия ще бъде обект на проучвателна работа по време на настоящия, 20-и поред, археологически сезон на обекта. Той се намира на около 100 метра от древното селище и е на..
Статуята, намерена при разкопки в античния град Хераклея Синтика при Кожух планина, вече може да се види от посетителите на Историческия музей в Петрич. Това съобщи специализирания сайт "Археология Булгарика". Откритата статуя в Хераклея..
В софийския музей "Земята и хората" днес отбелязват Деня на милосърдието, учреден, за да ни напомня за жертвите на ядрените бомбардировки, тероризма и войните. По традиция в този ден в зала "Гигантски кристали" се експонира "Камък от Хирошима" ...
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк..