На 17 септември софиянци отбелязват Деня на София – градът, определен за административен център на следосвобожденска България. Благодарение на талантливи българи, получили академично образование в чужбина, младата столица изгражда културния си облик, който бързо достига нивото на останалите държави от Централна и Западна Европа.
Докато вървим из централните софийски улици, с възхищение се спираме и пред малките кокетни домове, запечатали почерка на знаменити архитекти. Макар и различни по стил, те изпъкват сред модернистичните студени форми на новата градската среда. Уютни и загадъчни, те привличат с историята на своите обитатели. А в стария „Лозенец“ къщите с история са вдъхновение за не един роман. В една от тях вече цяла година си дават среща творци и почитатели на изкуствата, очаровани от спокойствието и хармонията, които изпълват пространството й. Може би това, което ги кара да се връщат отново и отново за следващото събитие, е духът на една от най-забележителните български актриси от началото на ХХ век. Жителите на квартала я наричат къщата на Адриана Будевска, а в културните афиши набира популярност с новото си название, вдъхновено от столицата. И тъкмо защото се намира в квартала на поетите, актьорите, писателите и журналистите, „Къщата на София“ е идеалното място, където можем да се потопим в историите им и да ги съпреживеем.
Това е едно пространство, наситено с много атмосфера – отбелязва журналистката Магдалена Гигова, изследовател на историите на бележитите българи. – Дори роялът там имам чувството, че звучи по-различно отколкото на друго място, само заради духа, който витае. В тази къща каквото и събитие да се провежда, сякаш някаква невидима сила го подкрепя и по съвсем различен начин хората възприемат нещата.
Именно там Магдалена Гигова, сред автентичния декор, запечатал богатото драматично минало на Адриана Будевска, открехва завесата, за да ни припомни миналото на великата актриса:
Това е жената, която изиграва повече от сто роли. Била е наистина изключителна. На 17 години Иван Вазов и проф. Иван Шишманов оценяват таланта й и я изпращат да учи със стипендия в Имперския театър в Москва.
Школата оказва своето влияние и до края на живота си Будевска пресъздава роли по класическия руски стил на Станиславски. Това обаче не я спира да се разголи на сцената на Народния театър през януари 1921 г. Тя е първата българска актриса, дръзнала да играе разсъблечена като Далила в едноименната драма на Владимир Мусаков. Залата е препълнена, дали от мълвата за зрелището или заради невероятния й талант всички погледи са вперени в Адриана. Тя се появява на сцената във фино трико с телесен цвят, обсипано с бели и черни перли и аквамарини – разказва Маги Гигова. – Бюстието е истинско произведение на изкуството. Гърдите са зад прозрачна коприна, обшита със скъпоценни камъни. Пъпът е покрит само от перли, а от талията надолу се спуска ефирна тъкан.
Тази роля тя изиграва на 43 години, но дори критиците не й дават повече от 20 лета. Блестящата й игра умело прикрива дълбоката депресия, в която изпада след загубата на съпруга си Христо Ганчев, също актьор като нея. С него тя изживява невероятна любов, преливаща в творческо единомислие. Заедно репетират и заучават ролите си, но след смъртта му на фронта в началото на Първата световна война радостта изчезва от живота й. Малко след тежката загуба умира новородената им дъщеричка. След това в Италия застрелват единия й син, а другият емигрира в Буенос Айрес. Тя остава сама и продължава да играе в Народния театър. Публиката я обожава, сравняват я със Сара Бернар, защото играе с лекота най-сложните роли, но това така и не изпълва самотната й душа. Кариерата й приключва, когато я пенсионират на 48 години и тя заминава при сина си. На 70 отново се връща в България, за да издъхне в къщата на ул. „Миджур“, запечатала завинаги силата на духа й.
Концерт в Северна Македония се превърна в кървава трагедия Северна Македония потъна в скръб. Концерт на популярната хип-хоп група ДНК, призван да стане празник в живота на малкия град Кочани, се превърна в истинска трагедия. Пожар, лумнал..
След 22 часово заседание парламентът прие държавния бюджет за 2025 г. Заложените приходи са за 90 млн. лв. Разходите са 96 млрд. лв. Дефицитът е 3% от БВП и не се предвижда повишаване на данъци. Предвижда се държавният дълг да достигне 26,6%..
Пиринският курорт Банско за четвърта поредна година ще бъде домакин на Freeride World Tour Qualifier 3 от 21 до 23 март. Очаква се в надпреварата да се включат близо 150 състезатели от над 20 държави. Стартовата височина е 2746 метра от връх..
България, далечна като мираж, се оказва любима за човек, който никога не е стъпвал в страната ни. От близо 50 години г-н Джаянта Чакрабарти следи всичко,..
От МВнР предупреждават българските граждани, които възнамеряват да посетят гр. Истанбул, че считано от 19 март 2025 г. от страна на турските власти са..
Министерството на туризма организира широкомащабна международна рекламна кампания в каналите National Geographic и 24 Kitchen, част от групата на The..