На 17 септември софиянци отбелязват Деня на София – градът, определен за административен център на следосвобожденска България. Благодарение на талантливи българи, получили академично образование в чужбина, младата столица изгражда културния си облик, който бързо достига нивото на останалите държави от Централна и Западна Европа.

Докато вървим из централните софийски улици, с възхищение се спираме и пред малките кокетни домове, запечатали почерка на знаменити архитекти. Макар и различни по стил, те изпъкват сред модернистичните студени форми на новата градската среда. Уютни и загадъчни, те привличат с историята на своите обитатели. А в стария „Лозенец“ къщите с история са вдъхновение за не един роман. В една от тях вече цяла година си дават среща творци и почитатели на изкуствата, очаровани от спокойствието и хармонията, които изпълват пространството й. Може би това, което ги кара да се връщат отново и отново за следващото събитие, е духът на една от най-забележителните български актриси от началото на ХХ век. Жителите на квартала я наричат къщата на Адриана Будевска, а в културните афиши набира популярност с новото си название, вдъхновено от столицата. И тъкмо защото се намира в квартала на поетите, актьорите, писателите и журналистите, „Къщата на София“ е идеалното място, където можем да се потопим в историите им и да ги съпреживеем.

Това е едно пространство, наситено с много атмосфера – отбелязва журналистката Магдалена Гигова, изследовател на историите на бележитите българи. – Дори роялът там имам чувството, че звучи по-различно отколкото на друго място, само заради духа, който витае. В тази къща каквото и събитие да се провежда, сякаш някаква невидима сила го подкрепя и по съвсем различен начин хората възприемат нещата.

Именно там Магдалена Гигова, сред автентичния декор, запечатал богатото драматично минало на Адриана Будевска, открехва завесата, за да ни припомни миналото на великата актриса:

Това е жената, която изиграва повече от сто роли. Била е наистина изключителна. На 17 години Иван Вазов и проф. Иван Шишманов оценяват таланта й и я изпращат да учи със стипендия в Имперския театър в Москва.

Школата оказва своето влияние и до края на живота си Будевска пресъздава роли по класическия руски стил на Станиславски. Това обаче не я спира да се разголи на сцената на Народния театър през януари 1921 г. Тя е първата българска актриса, дръзнала да играе разсъблечена като Далила в едноименната драма на Владимир Мусаков. Залата е препълнена, дали от мълвата за зрелището или заради невероятния й талант всички погледи са вперени в Адриана. Тя се появява на сцената във фино трико с телесен цвят, обсипано с бели и черни перли и аквамарини – разказва Маги Гигова. – Бюстието е истинско произведение на изкуството. ­ Гърдите са зад прозрачна коприна, обшита със скъпоценни камъни. Пъпът е покрит само от перли, а от талията надолу се спуска ефирна тъкан.

Тази роля тя изиграва  на 43 години, но дори критиците не й дават повече от 20 лета. Блестящата й игра умело прикрива дълбоката депресия, в която изпада след загубата на съпруга си Христо Ганчев, също актьор като нея. С него тя изживява невероятна любов, преливаща в творческо единомислие. Заедно репетират и заучават ролите си, но след смъртта му на фронта в началото на Първата световна война радостта изчезва от живота й. Малко след тежката загуба умира новородената им дъщеричка. След това в Италия застрелват единия й син, а другият емигрира в Буенос Айрес. Тя остава сама и продължава да играе в Народния театър. Публиката я обожава, сравняват я със Сара Бернар, защото играе с лекота най-сложните роли, но това така и не изпълва самотната й душа. Кариерата й приключва, когато я пенсионират на 48 години и тя заминава при сина си. На 70 отново се връща в България, за да издъхне в къщата на ул. „Миджур“, запечатала завинаги силата на духа й.