Когато на 3 април 1879 година Учредителното събрание единодушно избира София за столица на Княжество България, градът е разполагал с 2 училища, 10 хана и малко над 3000 къщи. Жителите му пък са около 11700. През същата година в него пристига чешкият историк Константин Иречек и го описва в своя дневник така: Криви улици между ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна кал, огромни гьолища. Новородено източно Елдорадо, което е привлякло мнозина авантюристи от изток и от запад.

Новоосвободената държава обаче не привлича само авантюристи. Напротив – историята за постиженията ни в областта на образованието, науката, културата, градоустройството, свързваме с имената на десетки интелигентни  млади хора, които пристигат у нас в края на XIX и началото на XX век. Сред тях може би най-много са чехите. За един от тях, на когото е поверено да изготви първият устройствен план на града, разказва авторът на любопитна книга за чешкия принос в културно-историческото наследство на България архитект Валентина Върбанова:

Това е Антонин Колар. Той идва в България веднага след Освобождението, но преди това една година живее в Букурещ, където се запознава и работи с Георги Прошек. Той е изключително квалифициран и ерудиран човек, космополит. Едва 18-годишен участва в едно въстание в Полша, учи в Прага, работи в Белград, следва във Виена и Париж. Вероятно Прошек е изиграл голяма роля, благодарение на което Колар е назначен за градски архитект на София. Задачата му обаче е била много тежка, свързана със събарянето на старите постройки, прокарването на улици. Първият градоустройствен план е започнат от него, но е приет едва през 1881 година от друг градски архитект Амадей. Колар пък е назначен за губернски архитект, което е една очевидно по-висока длъжност. По това време временното руско управление оценява неговите качества. Той е автор на първата сграда на Централна гара, чиито оригинални проекти могат да се видят в изложбата, посветена на 140 години от назначаването му за първи архитект на столицата. Общо 21 години Антонин Колар се грижи за София и успява да проектира  толкова много значими сгради.

С идването на архитект Колар в София през 1878 г. е поставено началото на модерното градско планиране, но заедно с това, той проектира и създава  множество емблематични за града пространства и сгради. Сред тях са Градската градина, паметникът на Васил Левски, Министерството на войната и Офицерският клуб, Военната академия и др.


Една от първите му поръчки е изграждането на най- модерния хотел в тази част на Европа – гранд-хотел „България“. Разположен непосредствено до царския дворец, той е построен за три години между 1882 и 1885 г. Негови посетители са множество политици и военни, дипломати, журналисти и музиканти, видни писатели и актьори. До него се намирало и проектираното отново от Колар кафене „България“. До Първата световна война то е своеобразният културен и обществен център на столицата. В гласовете на интелектуалците и обществениците, идващи от там, са се вслушвали както царските съветници, така и управляващите.

Проследявайки делото на първия софийски архитект, може  да видим как само за две-три десетилетия от едно изостанало селище от османската империя София се превръща в европейски град. Именно с това е толкова интересна тази изложба в Регионалния исторически музей на София, създадена по инициатива на Българската банка за развитие. Друг любопитен факт е, че нейната сграда е именно тази на гранд-хотел „България“. Той беше възстановен и превърнат в модерна сграда с цялото уважение към работата на архитекта и мисъл за съхраняване на културното наследство. Пример, който трябва да бъде следван. Това не е лесно, не е бързо, не е евтино, но делото на първия градски архитект е вдъхновяващо и е резултат на професионализъм и организационен дух – каза по този повод на откриването на изложбата зам.-кметът на София д-р Тодор Чобанов.

Експозицията може да бъде разгледана до 3 октомври в Музея за история на София.

Снимки: stara-sofia.com